С колко да се увеличат цените на клиничните пътеки на фона на растящата инфлация в страната, неяснота около средствата, с които ще разполага НЗОК в следващата година, и напрежение в различни лечебни заведения, свързано с трудовите възнаграждения, обсъждат БЛС и НЗОК. Разговорите се случват и в контекста на преговорите около най-важния договор в сферата на здравеопазването – Националния рамков договор, който трябва да очертае следващата тригодишна рамка за разпределението на средствата за сектора.
Във вторник управителят на Здравната каса проф. Петко Салчев съобщи, че предложението, което фондът е изпратил до БЛС, е за ръст от 8% на клиничните пътеки, както и на клиничните и амбулаторните процедури, считано от 1 септември 2022 г. Надзорният съвет на Касата предлага още увеличение с 18% на парите за медико-диагностичните дейности. „Това са възможностите на бюджета ни в момента, предложенията ни са такива с цел да не се връщат пари в държавния бюджет“, заяви проф. Салчев, цитиран от БТА.
Предложението на Касата е на фона на искането на БЛС за поне 18% ръст на клиничните пътеки. Наскоро председателят на съсловната организация д-р Маджаров обясни, че болниците не могат да усвоят предвидените бюджети поради ниските цени на пътеките и липсата на достатъчно пациенти. Така вместо средномесечно 250 милиона лв. те заработват около 230.
„Ако БЛС не се съгласи, няма да има анекс към Националния рамков договор, а цените на клиничните пътеки няма да се променят„, обясни още проф. Салчев, припомняйки, че Касата не може еднолично да вземе решение за промяна на цените на клиничните пътеки, както и че няма срок, в който БЛС да върне отговор.
Преговорите между Касата и Лекарския съюз се случват и при очертаващи се немалко неусвоени средства по бюджета на фонда, който с актуализацията тази година достига 6,3 милиарда лева. Според БЛС те биха могли да стигнат за поне 30-35% ръст на цените на КП. Съсловната организация възразява срещу възможността за прехвърляне на резерва на фонда в бюджета на държавата. По думите на управителя на Касата обаче, ако останат средства в бюджета на Касата, те биха могли да се прехвърлят за следващата година като авансови плащания. Няма да се връщат пари в държавния бюджет, категоричен бе той. Разговорът с колко да се увеличат цените на клиничните пътеки, от които на практика зависи и „издръжката“ на една болница, се пренесе и в кабинета на служебния здравен министър д-р Асен Меджидиев, но консенсус не бе постигнат. След срещата от МЗ обявиха, че ще бъде разглеждан вариант за скок между 12-20%, които ще бъдат преразпределени от излишъка във фонда. Най-вероятният сценарий, около който ще има постигнато съгласие е ръст на цените на пътеките от около 10%.
Дали обаче те ще бъдат достатъчни, за да посрещнат нуждите на лечебните заведения, ще стане ясно скоро. Междувременно, на все повече места, въпреки ръста от 25% на клиничните пътеки, договорен по-рано през годината, се заформя сериозно напрежение. Протести имаше както на спешни медици, така и в отделни лечебни заведения, сред които тези във Враца и Добрич, а във Варна дори имаше риск от закриване на местната белодробна болница.
На този фон председателят на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова заяви, че „бюджетът за здравеопазване трябва да бъде такъв, че пациентите да бъдат спокойни и удовлетворени. Финансирането е достатъчно, когато сме гарантирали достъпност и качество на здравеопазването у нас, посочи тя по време на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от вестник „Капитал“. По думите й здравният сектор се намира в изключително сложна ситуация, при това не само в България. Тя даде пример, че в Европа болнични асоциации призоват за цялостна корекция на бюджетите за здравеопазване заради двуцифрената инфлация. „Лечебни заведения от цяла Европа искат компенсиране на здравния сектор и взимане на мерки с цел инфлацията да не се отрази на качеството и достъпа на пациентите“, посочи председателят на ББА.
Финансирането на сектора бе коментирано и от председателя на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев, който заяви, че „здравната ни система е изправена пред задачата да лови маймуни с трици – тоест, с недостатъчно инвестиции и средства, които да бъдат използвани за устойчиво развитие на системата и лесно прогнозиране какви хора ще работят след 5-15 години в нея“. „Има един неясен въпрос какво се случва с дълговете, натрупани през последните години“, заяви още той, посочвайки, че те са над 750 милиона лева и към момента изглеждат необезпечени. „Остава въпросът кога и как някой ще заплати тези дългове“, отбеляза доц. Тонев.
Какво ще се разберат двете договорни страни – НЗОК и БЛС и дали договореното ще внесе поне частично успокоение в сектора или предстои зима с поредно сериозно напрежение в здравеопазвнаето у нас предстои да разберем.
Полина Тодорова
