По-голям прием на студентите в специалностите медицина и медицинска сестра във висшите учебни заведения у нас предвижда Националната здравна стратегия, която бе одобрена от Министерския съвет и предстои да бъде разгледана от депутатите. Причините за тази цел са известни на всички – кадровата криза, която се задълбочава особено много сред професионалистите по здравни грижи. Стратегическият за сектора документ обаче не залага конкретни бройки, с които да се увеличи приемът на медици, нито особено ясни стъпки, с които бъдещите лекари и сестри, получили образованието си в България, ще предпочетат да се реализират в родината си. За сметка на това предвижда „използване на натрупания опит и умения от медицинските специалисти в предпенсионна и пенсионна възраст и подкрепа на тяхната професионална активност“.
„Реформата е насочена към преодоляване на недостига на медицински специалисти и тяхното неравномерно разпределение, като причина за ограничения и неравнопоставен достъп на населението до медицинска помощ“, се казва в стратегията за развитие на здравния сектор, чийто хоризонт е 2030 година.
В нея се планира „систематичното инвестиране в медицинското образование и професионалното обучение, които осигуряват обща фундаментална подготовка и базови знания и умения, приложими в здравеопазването“. По този въпрос от стратегията разбираме, че ще бъдат „по-активно ангажирани съсловните организации, висшите училища и други обучителни организации, които имат отговорност за провеждането на продължаващото медицинско обучение, чрез което да се поддържа, актуализира и разширява знанията и уменията, придобити по време на следването и специализацията“.
Припомняме, че на скорошен форум, посветен на лекарската грешка, председателят на БЛС д-р Маджаров посочи, че едва около една трета от медиците у нас надграждат квалификацията си. От съсловната организация от години настояват ПМО да бъде законово изискване, но към момента това не е факт.
Според стратегията „планирането на обучението на медицинските специалисти ще бъде обвързано със здравните потребности на населението, установените дефицити и необходимостта от осигуряване на оптимално съотношение между отделните категории медицински персонал. Ще бъдат положени и целенасочени усилия за увеличаване приема на студенти по направление „Здравни грижи“ с приоритет по специалност „медицинска сестра“ и повишаване интереса на младите хора към придобиване на тази професионална квалификация, за да може образователната система в средносрочен и дългосрочен план да започне да отговаря на потребностите от този вид медицински специалисти“.
Справка на Medical News, изготвена от просветното министерство, сочи, че за учебната 2021/2022 година са приети 763 студенти по медицина и 784 бъдещи медицински сестри. За настоящата 2022/2023 учебна година са утвърдени 769 места по медицина, но повече за сестри спрямо предходната – 949. Заради малкия брой сестри у нас, с правителствено решение по-рази година в Медицинския университет в София бяха отпуснати допълнително още 50 места за обучение на медицински сестри и 30 за лекарски асистенти.
С колко още обаче трябва да се увеличи приемът на медиците у нас, за да отговаря броят им на нуждите на системата, на този етап не е ясно. За сметка на това в стратегията се залага въвеждане на единна информационна система за мониториране на персонала в здравеопазването.
Здравната стратегия предвижда задържане на младите медици в различните райони у нас, чрез осигуряване на стипендия по време на обучението, ведомствено жилище, съдействие при започване на работа на партньора, създаване на по-добри финансови условия чрез допълнително заплащане, особено в системата за първична медицинска помощ и др. За лекарите, които ще работят в труднодостъпните райони, се планират финансови стимули за разкриване на амбулатории за първична медицинска помощ, чрез които те да наемат допълнителен брой медицински специалисти, както и подкрепа за разкриване на самостоятелни амбулатории за извънболнична помощ от сестри, акушерки, лекарски асистент или рехабилитатори.
В документа се посочва, че България е сред страните в ЕС с най-малко общопрактикуващи лекари на човек от населението и броят им продължава да намалява, като се увеличава делът на тези, навършили пенсионна възраст и тези, които предстои да я навършат. Най-вероятно именно поради големия брой медици в напреднала възраст у нас се планира и те да останат още дълго ативни в префесията си.
„Предприетите мерки за реформа в сферата на човешките ресурси в здравеопазването целят и запазване на възможността за използване на натрупания опит и умения от медицинските специалисти в предпенсионна и пенсионна възраст и подкрепа на тяхната професионална активност“, гласи стратегията. Според авторите й тези кадри могат да се грижат за пациентите в малките населени места, към които имало тенденция за връщане на хората над 55 години, а привличането на медиците ще стане чрез „съвременни, модерни и оптимални условия да продължат да се грижат за пациенти и да практикуват професията си.“
Полина Тодорова
