НЗОК ще започне следващата 2023 година без промяна в бюджета си. Причината е приетото от служебния кабинет на Гълъб Донев удължаване на действието на Бюджет 2022, както и на бюджетите на общественото осигуряване (ДОО) и на Здравната каса, което предстои да бъде разгледано и от парламента.
На фона на политическата обстановка у нас и малкият шанс за съставяне на редовен кабинет, вероятният сценарий е фондът да продължи да работи с 1/12 месечно от настоящия си бюджет. Подобен развой означава не само по-малко средства за здравноосигурителни плащания спрямо обсъждания до момента ръст от над 760 милиона лв., но и ограничаване на възможностите за същностни промени по перата на фонда поне в първите месеци на предстоящата година. Това се случва на фона на исканията на БЛС за увеличение на клиничните пътеки и напрежението в различни звена от системата, породено от хроничния проблем със заплащането на медиците.
Основният мотив за предложението за т. нар. удължителен закон за бюджета е, че служебният кабинет не разполага с необходимата парламентарна подкрепа, за да предлага свои идеи и политики в интерес на българските граждани. „Служебното правителство разработи разчети за бюджетната рамка за 2023 г. при различни допускания, но ги счита за неподходящи за предлагане в така създалата се политическа ситуация и приема, че благоразумната логика предполага в настоящата реалност да не се внасят в парламента основните бюджетни закони за 2023 г., като оставя този безспорно най-важен въпрос за решаване от редовно избрано правителство“, посочиха от пресслужбата на Министерския съвет.
Подкрепа за удължения бюджет изразиха работодателите, докато синдикатите бяха против. КТ Подкрепа определи за „напълно неприемлив отказът на служебното правителство да внесе в Народното събрание проекти на трите национални бюджети за 2023 г.“. Според синдикалната организация удължаването на бюджет 2022 ще замрази и редица плащания към работници и служители в различни сектори, а това ще доведе до лавина от стачки. От там настояха за допълнителни средства за гарантиране на медицинските дейности в България. „След неочакваното, интензивно нарастване на цените на всички стоки и услуги, осигуряването на дейността на болничните заведения е изключително трудна задача. Дори ръководствата да имат желание да увеличат трудовите възнаграждения до нивата, договорени в отрасловия колективен трудов договор, това често се оказва невъзможно с наличните средства. А търпението на лекари, медицински сестри и санитари вече се изчерпва“, заявиха от КТ Подкрепа.
От там настояват и за не по-малко от 30% увеличение на заплатите в РЗИ, което да стане част от основното възнаграждение. В изключително тежка ситуация са и спешните центрове, където вече бяха проведени протестни действия, отбелязаха още от КТ „Подкрепа.
Критично становище за удължаване на бюджетите изказаха и от КНСБ.
Удължаването на държавните бюджети получи принципна подкрепа от национално-представените работодателски организации с основен мотив необходимост от политики, насочени към фискална консолидация в средносрочен план и ограничаване на бързо растящия дефицит и дълг.
На този фон се водят разговори между БЛС и НЗОК за нов ръст на цените на клиничните пътеки, като съсловната организация настоява той да е поне 18%, обхващайки периода до края на годината, но и запазвайки се през следващата 2023 година. От съсловната организация обясниха, че лечебните заведения не успяват да изработят разчетените 250 милиона лв. месечно и поискаха разпределение на натрупания излишък във фонда и отваряне на резерва му. Малко преди това болнични сдружения настояха за спешни мерки с аргумент предотвратяване на финансовата дестабилизация на лечебните заведения за болнична помощ.
С колко и дали ще се увеличат цените на пътеките, разговорите за които председателят на БЛС д-р Маджаров отбеляза, че се водят „меланхолично“, предстои да разберем скоро. Без нов бюджет на Касата обаче разговорите и за новия тригодишен Национален рамков договор между БЛС и НЗОК ще са изпълнени най-малкото с много неясноти.
С каква финансова рамка страната ще посрещне 2023 година и колко дълго ще „работи“ с нея зависи от излъчените във властта управници. Политическата несигурност у нас обаче неминуемо рефлектира и на здравния сектор, а доказателството са зачестяващите протести на медици в страната.
