В страната има недостиг на пулмолози, които работят в доболничната сфера. За това предупреди зам.-председателят на Българското дружество по белодробни болести (БДББ) доц. Диана Петкова, цитирана от БТА.
По думите ѝ от липсата на такива специалисти страдат и лечебни заведения, особено в някои от регионите. В Североизточна България – Добрич и Шумен например, ситуацията не е добра, същото е положението и в Ямбол, посочи Петкова. Според нея това затруднява достъпа на пациентите до тези специалисти. Понякога, зависи в кой регион живее, болният е принуден да чака 10-20 дни, дори месец преди да влезе в кабинета, допълни Петкова.
Дори да приемем, че в момента пулмолозите в страната са достатъчно, съсловието застарява и след 10 години, при нова пандемия, няма да има специалисти, които да поемат удара, каза от своя страна председателят на БДББ доц. Владимир Ходжев. Според него недостигът не е само при белодробните лекари, а в някои региони няма и достатъчно инфекционисти и реаниматори.
От пандемията положителният ефект беше, че младите лекари се въодушевиха от борбата, която се води и пулмологията стана привлекателна специалност за тях, допълни Ходжев. Според него обаче обществото трябва да мисли за осигуряването с такива кадри, защото при следваща епидемия реакцията на системата може да не е на нужното ниво, въпреки наличието на апаратура и медикаменти.
Двамата експерти съобщиха, че се увеличава честотата на пациентите с хронична обструктивна белодробна болест, белодробен карцином и астма. По думите им се отчита и нарастване на хората с редки болести. Последното обаче се дължи на факта, че постиженията на науката и усилията на пулмолозите доведоха до по-ранното откриване на тези заболявания, обясни Петкова.
Лекарите допълниха, че заради пандемията през последните няколко години е била преустановена традицията за провеждане на Дни на отворените врати за установяване на пациенти с нарушена белодробна функция. Плановете са тези кампании да бъдат възстановени, включително в партньорство с пациентските организации.
Доц. Ходжев съобщи още, че Българското дружество по белодробни болести е разработило амбулаторна процедура и две клинични пътеки в помощ на пациентите с постковид синдром. По думите му предложенията са дадени на институциите, а надеждата на пулмолозите е, че ще бъдат одобрени и финансирането им ще започне през следващата година.
Трудно е да се каже колко са пациентите у нас с постковид синдром, допълни Ходжев. Той обясни, че тези хора се нуждаят от адекватна помощ, тъй като при тях симптоми като задух, постоянна умора, проблеми с паметта, продължават с месеци, след като са преминали острия стадий на заболяването.
Според научните данни до момента, между 4 и 6 на сто от хората, преболедували COVID-19, остават с трайни увреждания, дори се инвалидизират, отбеляза зам.-председателят на БДББ доц.Диана Петкова. Тя уточни, че в тези случаи е засегнат трайно белият дроб, стига се до дихателна недостатъчност и фиброзни изменения.
Много добре е, ако някои има симптоми, които са продължителни, да търси пулмолог, за да има възможност да премине и през високоспециализирани изследвания.
