Болничните мениджъри не са длъжни да увеличават заплатите на персонала си, спрямо заложените в Колективния трудов договор нива. Това става ясно от определение на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) от 6 октомври. Производството е образувано по жалби на БЛС, НЗОК и Министерството на здравеопазването, с които те оспорват решението на по-долната инстанция – тричленния състав на съда.
Припомняме, че с него бе спряно действието на разпоредбите, свързано с ръста на възнагражденията в сектора, докато съдът се произнесе окончателно дали ще бъдат отменени. Ръстът на заплатите и обвързването им с по-високи цени на клиничните пътеки залегна в анекс към Националния рамков договор, но конкретни параграфи от него бяха атакувани от Националното сдружение на частните болници, като към жалбата се присъедини и частната Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък”. Втора жалба бе подадена и от Националното сдружение на общинските болници.
В анекса се предвиждаше не по-малка заплата от 2000 лева за лекар, 1500 лв. за старша медицинска сестра и 910 лв. за санитар. Според разписаното в него до август месец болниците можеха да работят безусловно при ръст на клиничните пътеки от 25%. Ако искат да запазят това увеличение обаче и след август, болничните мениджъри трябваше да осигурят основни заплати на персонала си в параметрите, разписани в Колективния трудов договор. В случай че не го направят, ръстът на пътеките за тях ще е 15%.
Към момента все още не е ясно каква част от болниците са успели да достигнат тези заплати за персонала, като информация за това се очаква скоро от Касата.
Според петчленният състав, предходната инстанция „правилно е приела, че жалбоподателите не само са заявили какви вреди ще настъпят за тях при действието на оспорените разпоредби, но и са доказали вероятността от настъпването на значителни икономически вреди чрез съпоставянето на прогнозните разходи за персонал и бюджетните им средства. Също така се приема и констатацията, че „при фиксирани лимити за дейностите на болниците последните няма да могат да компенсират увеличените разходи за персонала с приходи от увеличена дейност, доколкото оспорените разпоредби предвиждат санкция при превишаване на установените лимити. Поради изложеното съдът е обосновал извод, че действието на оспорените текстове би довело до отлагане или би затруднило оказването на болнична медицинска помощ на пациентите“.
Делото по същество обаче предстои да бъде разгледано.
Определението на петчленната инстанция се случва при ново напрежение в сектора, касаещо възнагражденията на медиците. Наскоро с искане за увеличение на заплатите излязоха работещи от болницата във Велико Търново, а преди това протести имаше и на служителите от РЗИ.
На този фон болнични сдружения настояха за спешни мерки за предотвратяване на финансовата дестабилизация на лечебните заведения за болнична помощ. Това става ясно от писмо, изпратено до министър-председателя Гълъб Донев, министъра на здравеопазването д р Асен Меджидиев, министъра на финансите Росица Велкова, председателя на Надзорния съвет на НЗОК д-р Александър Златанов,управителя на НЗОК проф. Петко Салчев и председателя на УС на Български лекарски съюз Иван Маджаров.
В обща позиция са се обединили Асоциацията на университетските болници, Национално сдружение на частните болници в България, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Българска болнична асоциация и Сдружението на общинските болници в България. Болниците призовават да бъде използван излишъка и съответната необходима част от резерва на Националната осигурителна каса за посрещане на непредвидено по-големите разходи на лечебните заведения. Като причина се посочва усложнената икономическа ситуация в края на 2022 г. В допълнение болничните асоциации настояват на всички лечебни заведения да се заплати реално извършената дейност, като единичните цени се индексират с процента на инфлацията, обявена от НСИ, считано от 1 септември до 31 декември 2022 г.
