Д-р Цветелина Великова: Не бива да избързваме с обявяване на края на пандемията

Д-р Цветелина Великова е специалист по клинична имунология в Университетска болница „Лозенец“. Тя е и асистент в Медицинския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Научните й интереси са в областта на автоимунитета и автоимунните заболявания, възпаление, цитокини, обществено здраве, ваксини и COVID-19. Разговаряме с нея за хода на развитието на пандемията от COVID и очакванията за приключването й.

Д-р Великова, американският президент Байдън обяви края на пандемията от COVID в САЩ. В същото време СЗО посочи, че е още рано да се сбогуваме с нея. Какво е Вашето мнение като специалист – остава ли вече пандемията зад гърба ни?

Не може да се обяви край на пандемия в една страна, защото самият термин означава обхващане и разпространение на вируса в цял свят. В тази връзка, изказването на президента е по-скоро политическо с цел да се успокоят хората или да се покаже, че в САЩ има сериозен контрол над заболяемостта от COVID-19. Медицинските и здравни експерти не бързат да сложат край на пандемията, защото това все още не е вярно. Броят починали намаля значително, ваксините спомогнаха много за това. Нови варианти на вируса възникват постоянно, което означава, че не е дошъл краят. Напротив, има още много възможности за изненади – варианти, предизвикващи по-тежки клинични прояви, по-голям леталитет или повече усложнения. Въпреки тази мрачна перспектива, все още съществува шанс SARS-CoV-2 да стане причинител само на епидемии, подобно на сезонния грип. Не бива да избързваме с обявяване на края, далече сме от този момент и затова е по-добре да сме резервирани.

В страна като нашата, с ниско ваксинационно покритие и неспазване на мерки, дори когато са обявени официално, ние ще бъдем едни от последните страни, които ще обявят края на пандемията.

Как ще се развива вирусът – очакват ли нови опасни мутации и подварианти на COVID-19?

Никой не може да предвиди това, въпреки че редица експерти смятат, че е възможно да се появяват нови разновидности на вируса. От една страна ние сме ограничени поради бързото и лесно разпространение на всеки вирусен вариант, а от друга – поради по-бавния процес на ваксиниране и изобщо адаптиране на ваксините към новите варианти на вируса.

Достатъчно познати ли са вече и последствията от коронавирусната инфекция в дългосрочен план и т. нар. long COVID усложнения?

Знаем някои последици, свързани с COVID-19. Интересното е, че късни усложнения могат да възникнат както при тежко боледувалите, така и при безсимптомните. Това ни показва, че независимо как ще протече инфекцията при нас, вирусът е успял да навлезе и увреди редица видове клетки, тъкани и органи, така че след това да се наблюдават редица оплаквания. Най-честите оплаквания от т.нар. post-COVID-19, възникнал след излекуването, или подобния на него long COVID-19, при който наблюдаваме персистиране на оплакванията след като вече не се установява вирус в организма, са неспецифични. Косопад, умора, болки в стави, мускули, цялото тяло, нарушения в когнитивните функции (brain fog, едно от най-честите оплаквания след COVID-19), както и потисната имунна система с често боледуване от инфекции, всичко това се описва при над половината от преболедувалите COVID-19.

От другата страна, тези оплаквания могат да се наблюдават и при пациенти с недиагностицирано автоимунно заболяване. Имайки предвид факта, че самият SARS-CoV-2 може да предизвика автоимунитет у 20-50% от инфектираните, то при наличие на такива оплаквания, специалистите по клинична имунология извършваме изследвания за наличие на автоимунитет и при необходимост препращаме пациентите към други специалисти – ревматолози, невролози, гастроентеролози и т.н. Важно е тези оплаквания да бъдат наблюдавани във времето.

За съжаление, все още не знаем всички негативни ефекти на инфекцията с вируса, свързани с белите дробове, сърцето, репродуктивната, имунната и нервна система. До този момент са описани редица усложнения, които продължават поне 6 месеца и повече. След 10, 20 и 30 години ще бъдат натрупани данни и за влиянието на вируса върху човешкия организъм в дългосрочен план.

Вече са факт комбинираните ваксини срещу COVID. Бихте ли обяснили какви са същностните разлики между този тип ваксини и прилаганите до момента?

Да, всички чакахме да бъдат разработени и одобрени от Европейската комисия, което се случи в началото на месеца. Адаптираните ваксини срещу COVID-19 Comirnaty Original/Omicron BA.1 и Spikevax bivalent Original/Omicron BA.1 са препоръчани за употреба при лица над 12 години, които имат поне основна ваксинация срещу COVID-19, най-малко 3 месеца след последната доза ваксина или бустер.

Тяхната функция е да подсигурят защита и срещу варианта Omicron BA.1 в допълнение към оригиналния SARS-CoV-2. Идеята на тези адаптирани или актуализирани ваксини е да разширят защитата срещу различни варианти и следователно се очаква да помогнат за поддържане на оптимална защита срещу COVID-19 по време на еволюцията на вируса.

Защо обаче те не могат да се прилагат на хора, които не са завършили пълен имунизационен курс?

Проучванията показаха, че Comirnaty Original/Omicron BA.1 и Spikevax bivalent Original/Omicron BA.1 могат да предизвикат силни имунни отговори срещу Omicron BA.1 и оригиналния вариант SARS-CoV-2 при хора, които са били ваксинирани преди това. По-специално, тези ваксини са по-ефективни в предизвикване на имунни отговори срещу подварианта BA.1, отколкото оригиналните ваксини. В същото време страничните ефекти, наблюдавани при адаптираните ваксини, са сравними с тези, наблюдавани при оригиналните, и обикновено са леки и краткотрайни.

С развитието на пандемията стратегията на Европейския съюз е да разполага с широка гама от адаптирани ваксини, които са насочени към различни варианти на SARS-CoV-2, така че държавите членки да имат множество възможности да отговорят на нуждите си, когато създават своите стратегии за ваксиниране. Това е ключов елемент в цялостната стратегия за борба с пандемията, тъй като не е възможно да се предвиди как ще се развие вирусът в бъдеще и кои варианти ще циркулират тази зима.

Други адаптирани ваксини, включващи различни варианти, като подвариантите BA.4 и BA.5 на Omicron, в момента се преразглеждат от EMA или скоро ще бъдат представени за разглеждане и одобрение. Ако бъдат разрешени, допълнително ще разширят арсенала от налични ваксини. Клиничните данни, получени за оригиналните/BA.1 двувалентни ваксини ще подкрепят оценката и разрешаването на допълнителни адаптирани ваксини.

Не бива да забравяме, че оригиналните ваксини, Comirnaty и Spikevax, все още са ефективни за предотвратяване на тежко заболяване, хоспитализация и смърт, свързани с COVID-19, и ще продължат да се използват в кампаниите за ваксиниране в ЕС, по-специално за първични ваксинации.

Какви са прогнозите Ви за хода на пандемията тази зима конкретно в България, в която все още голяма част от населението не е ваксинирана?

Не бих могла да давам прогнози за това. Започваме зимния сезон в по-неблагоприятни условия – все още недостатъчно ваксинационно покритие, риск за енергийна криза и политически несигурна среда. Всичко това са предпоставки за недобро планиране на здравните стратегии и мерки за борба с вируса.

Стана ясно, че в България вече е идентифициран подвариантът Омикрон ВА.2.75. Какви са неговите специфики и как протича той?

По данните, предоставени от Националния център по заразни и паразитни болести, новият подвариант Омикрон ВА.2.75 (подвариант на линията BA.2) вече е в страната и се разпространява по-бързо от подвариант BA.5. все още нямаме данни, които да потвърждават дали вариантът е по-тежко или леко протичащ, както и каква е неговата вирулентност. Това е притеснително от гледна точка, че трудно може да се предвиди или прогнозира как ще се развие този вариант в нашата страна.

Засега този вариант е класифициран като вариант на тревожност под наблюдение – variant of concern lineages under monitoring (VOC-LUM). Другите варианти са разпределени така: BA.2.75 (2.4%), BA.4.x (3.7%), BA.5.x (72.0%) и BE.x/BF.x, които са подвариант на BA.5 (22.0%).

Полина Тодорова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email