70% от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. Това стана ясно на Кръгла маса „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“. Събитието е част от националната информационна кампания „Победи депресията“.
По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на трудоспособност през 2008 г., като прогнозите са през 2030 г. да се превърне във водеща причина за това. Тежките психични разстройства са 19,5% от всички заболявания, честите психични разстройства са 14,54%, тревожните разстройства са 8,4%, а голямото депресивно разстройство е 6,2%.
Въпреки голямата заболеваемост, след лечение в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лечение и грижи в общността. Всички психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрии са изцяло частни, като една консултация струва от 15 до 60 евро. При това само 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна практика, което затруднява тежко достъпа на пациентите. Същевременно в България антидепресантите се реимбурсират най-малко в Европа – Здравната каса поема само 50% от стойността им, докато реимбурсацията им в Словения е 70%, в Румъния 90%, във Франция, Германия, Дания, Италия, Испания, Ирландия, Финландия е 100%.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров обърна внимание, че лекарското съсловие у нас страда много по-често от депресивни и психични проблеми в сравнение с общото население и това влошава качеството на оказваните от лекарите медицински услуги. „Цифрите, които чуваме, със сигурност са в по-тежка степен изразени при групата на лекарите“, отбеляза д-р Маджаров. Той подчерта и недофинансирането на лечението на психични заболявания у нас.
„Трагедията на българското общество е липсата на адекватна грижа както за хората с чести психични заболявания, така и за пациентите с тежка психична болест. Все още в България няма разбиране за факта, че без психично здраве няма здраве“, заяви доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО в България. Той се спря на факта, че въпреки че за системата за психиатрична грижа може да се осигури огромно европейско финансиране по линията на Плана за устойчивост и развитие, необходимите реформизакъсняват. „Така 70% от хората с психични проблеми не получават никаква грижа“, каза той.
Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница „Св. Иван Рилски“, представи трудностите по приемането на новата Национална стратегия за психично здраве – 2020-2030 г. Основната идея на Стратегията е промяна на парадигмата – от медицински модел на лечение към психо-социален модел в общността. Липсата на психо-социална грижа в общността е превърнала психиатриите в приюти за 300 болни, които живеят постоянно в тези лечебни заведения, отбеляза тя.
Проблем е, че все още Националният съвет по оценка на потребностите от психиатрични услуги не е започнал работа, а това е отправната точка на Стратегията. „Още сега е ясно, че в нейното финансиране са заложени само 26 милиона лева по Плана за устойчиво развитие и 5 млн. лева национално съфинансиране. Парите за обучение на персонала, който е най-големият проблем в системата, са орязани драстично. Ако не бъде адекватно финансирана, Стратегията ще остане един стерилен програмен документ без практическо приложение, каквито бяха предишните стратегии за психично здраве“, предупреди д-р Гълъбова.
Акад. Дроздстой Стоянов обясни лошото финансиране на психиатричната помощ в България със слабата възвращаемост на вложенията в системата и с късните резултати – най-рано след 8 години. Той очерта тежкия проблем с недостатъчния брой на психиатрите в страната. „От общо 500 психиатри само 400 работят на терен, като от тях на възраст под 35 години са максимум 28. Това е катастрофално състояние на човешкия ресурс“, добави акад. Стоянов.
Ръководителят на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ Александровска – проф. Вихра Миланова, говори за предизвикателствата на т.н. Терапевтично резистентна депресия (ТРД), които са 1/3 от всички случаи с тежка депресия и не се повлияват от настоящите антидепресанти. При болните с ТРД, в сравнение с болни само с депресия, се наблюдават 50 % повече сърдечно-съдови заболявания; 29% повече риск от злокачествени заболявания; повече от 20Х по-висок суициден риск; по-лошо качество живот, свързано със здравословното им състояние (38-50% са с влошено качество на живот).
На събитието бяха изнесени данни, според които през 2020 г. са извършени 15 000 психиатрични прегледа по-малко в сравнение с 2019 г. Увеличение обаче е налице през 2021 г., когато прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 г. Драстично са се увеличили и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства. Същевременно със 150% са се увеличили обажданията за помощ на горещите телефонни линии за пострадали от домашно насилие.
Адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова съобщи, че 68% от наемащите служители не вземат на работа човек с депресия.
Миряна Сирийски, управител на Фондация „Светът на Мария“ и на социално предприятие за хора с психични заболявания – обясни, че тези хора са изключени от системата за социално подпомагане.
Участниците във форума се обединиха около мнението, че депресията като социално значимо заболяване трябва да залегне като приоритет в работата на националния съвет по психично здраве. Те настояха за подобряване на достъп до диагностика, лечение и услуги за хората с подобен проблем, както и за модели на финансиране на психиатрични заболявания с плавен преход към комплексно остойностяване на лечението и грижата за хората с психични заболявания.
