Проектът за спешна помощ ще се дофинансира, но все още неясно с колко

Все още не е ясно с каква сума трябва да бъде дофинансиран проектът за обновление на Спешна помощ, за да бъде реализиран в срок и в пълнота. Това става ясно от отговора на ведомството до Medical News, касаещ големия проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ”, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020“.

Припомняме, основната цел на проекта е доставка на 400 нови и оборудвани линейки, както и обновяване и модернизация на сградния фонд в системата на спешната помощ в цялата страна. Стойността му бе за над 163 милиона лева, като той бе първоначално заложен за реализация до 2020 година, но впоследствие бе удължен до края на 2023 година. Проектът залага изграждане и обновление на 237 спешни структури.

В началото на пролетта, предходното ръководство на МЗ в лицето на проф. Асена Сербзова обяви, че по проекта са извършени изключително малко ремонтни дейности, като същевременно не са залагани срокове за изпълнение. Тогава тя посочи, че заради липсата на заложени по-рано изисквания на етапите в проекта, на контрол по тях, както и на увеличените цени на материалите съществува реален риск заложените ремонтни дейностни, както и изграждането на нови спешни филиали по места да не бъде осъществено със средствата по проекта.

За решаване на казуса бе възложен анализ на ръста на цените по договорите за ремонт или ново строителство, като резултатите към онзи момент показваха, че реалният процент на оскъпяване е около 40%. Анализът се налагаше, защото основен проблем пред приключването на проекта бяха откази от започване или довършване на работата, поради повишените цени на материалите и труда в строителния сектор.

Впоследствие служебният министър на здравеопазването д-р Меджидиев обяви, че проектът е бил неглижиран в последната година. Този период обхваща и времето на управление на предходния ръководен екип на министерството в лицето на проф. Асена Сербезова. В отговор тя отрече в личния си профил в социалните мрежи твърденията за неглижиране на проекта и припомни, че той е започнал през 2018 г., след 4-годишно забавяне, както и че в момента, в който тя е заела поста, над 90% от него е бил неизпълнен. Сербезова допълни, че екипът й е започнал редица действия за решаване на проблема със забавянето на проекта, сред които анализ на ръста на цените в сектор „Строителство“, за да се определи нужното дофинансиране, комуникация с Министерството на финансите за отпускане на целеви средства за дофинансиране и други.

От отговора на МЗ до медията ни днес обаче се разбира, че все още не е ясно с каква сума ще трябва да бъде дофинансиран проектът, за да бъде реализиран в цялост.

„По отношение на необходимостта от дофинансиране на проекта настоящият екип на Министерството на здравеопазването предприе действия за осигуряване на необходимото допълнително финансиране за изпълнение на проекта и завършване на строително-монтажните работи. С оглед спазване на правилата на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., са в процес на оценка начинът за предоставяне на допълнителните средства, източникът им и условията за предоставянето им. Успоредно с това, МЗ изчаква приемането на „Методика за изменение на цената по договор на обществена поръчка при инфлация“, в съответствие с последното изменение на Закона за обществените поръчки, на база на която ще бъде допустимо актуализирането на стойностите по сключените договори. Това ще позволи точното определяне на необходимия допълнителен финансов ресурс“, обясниха от МЗ.

От отговора им става още ясно, че по-голямата част от заложените строително-ремотни дейности на общо над 230 спешни структури, не са започнали.

„Изцяло са завършени СМР дейностите и са издадени Удостоверения за въвеждане в експлоатация на ФСМП – Габрово, ФСМП-Севлиево, ФСМП- Дряново, ФСМП- Трявна, ФСМП- Ветово, ФСМП Стралджа, ФСМП Войника, ФСМП Скалица, ЦСМП Сара Загора, ФСМП Белослав, ФСМП Котел, СО Добрич, ФСМП Созопол. С изготвени строителни досиета и готови за издаване на Удостоверения за ползване са ФСМП-Бяла, ФСМП- Сливо поле, ФСМП- Две Могили, ФСМП Чирпан, ФСМП Братя Даскалови, ФСМП – Чепеларе, ЦСМП – Смолян, ЦСМП – Хасково, ФСМП Средец. Подобни дейности са започнали в други 41 обекта от системата за спешна медицинска помощ, по които са стартирали СМР дейности по сключени с изпълнители договори”, поясняват от МЗ.

От там допълват, че в момента се изпълнява монтаж и инсталация на доставеното медицинско оборудване от недиагностичен тип в спешните отделения на държавните лечебни заведения и филиалите на центровете за спешна медицинска помощ. Оборудването, което остава да бъде монтирано е на стойност 3,8 млн. лева, като дейностите се изпълняват след направени заявки от съответните лечебни заведения.

По-рано днес министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев присъства на откриването на модернизираното спешно приемно отделение на МБАЛ Добрич.

  „Спешното отделение на болницата в Добрич е от стратегическо значение за региона. Годишно през него преминават над 31 000 пациенти, което го прави изключително натоварено, а отговорността на медицинските екипи е много висока. В тази връзка пожелавам на колегите от отделението да имат все по-малко пациенти и да работят така, че гражданите, на които се налага да потърсят медицинска помощ тук, да бъдат максимално удовлетворени“, заяви той.

Директорът на болницата в Добрич д-р Георги Желязков от своя страна благодари на министерствата на здравеопазването и на регионалното развитие и благоустройството, както и на фирмите – изпълнители на строително-монтажните дейности в лечебното заведение за навременното завършване на модернизацията на спешното отделение. „Колегите, ангажирани в спешните приемни отделения, заслужават да работят при по-добри условия, като в нашата болница от днес това е факт“, отбеляза той.

Министър Меджидиев посочи, че освен спешното отделения, в МБАЛ Добрич функционират и други единствени за областта отделения. Такива са тези по неонатология, клинична патология, трансфузионна хематология, неврохирургия и др., както и сектор по инвазивна кардиология.

Полина Тодорова