Доц. Рада Маркова е педиатър, пулмолог, управител на Mедицинска дейност в 1-ва ДКК. Отскоро доц. Маркова е и член на Управителния съвет на Българската педиатрична асоциация. Разговаряме с нея по проблемите на детското здравеопазване.
Доц. Маркова, страната е отново в предизборна обстановка и най-вероятно здравеопазването, особено детското, ще залегне в обещанията на политиците. Като специалист Вие виждате ли цялостна концепция за развитие на специалността педиатрия в България на държавно ниво?
Предизборно темата за децата винаги фигурира в обещанията на политиците. До момента няма цялостна концепция за развитие на детското здравеопазване в България и считам, че за пореден път децата ще се „използват“ предизборно като тема и приоритет от управляващите. Не разбирам как толкова години никоя партия не припозна факта, че най-голямата криза за България е демографската и децата са бъдещето на тази страна. В това трябва да се инвестира и за това да се работи! Това е въпрос на дългосрочна политика и не носи печалба в прекия смисъл на думата и в краткосрочен план. Добро детско здравеопазване в съчетание с качествено образование – това е формулата за бъдещ национален просперитет. Аналогично е отношението към детските лекари, тяхното ниско заплащане и експлоатиране, които продължават и до днес.
Започват преговорите за Националния рамков договор – има ли Българската педиатрична асоциация конкретни предложения, касаещи частта детско здравеопазване?
БПА е в процес на търсене на предложения от своите членове и партньори за промени в НРД, касаещи повече средства за профилактика, диагностика и лечение в педиатрията. Конкретните предложения са свързани с повишаване цените на клиничните пътеки за деца, повече средства за профилактика и ваксинация при децата, осигуряване на скъпоструващи медикаменти и лечение на редки заболявания, средства за трансплантация и др.
Какво е мнението Ви за дългогодишната идея за изграждане на Национална детска болница?
Няма лекар, и то детски лекар в България с различно мнение по въпроса. Имаме огромна и належаща нужда от Национална детска болница, която да обедини детските клиника в София, да осигури качествена здравна грижа за децата и комплексен подход на лечение за децата на България. Въпросът е изцяло политически и надправителствен, пари за това има, въпросът е кой ще има смелостта и решимостта да ги осигури и реализира в подобен проект.
Разполага ли страната ни с достатъчно педиатри, както в болничната, така и в извънболничната помощ и в отделните субспециалности на педиатрията?
Общият брой педиатри в страната не е малък, но те са много неравномерно разпределени, най-вече в големите градове. Има райони в България с недостатъчно детски лекари.
По въпроса с детските субспециалности – специалистите са недостатъчни, има болници без субспециалности и клиники, които са на път да лимитират дейността си поради липса на кадри. Повечето болнични педиатри имат и извънболнични практики. Погледнато в перспектива – детските лекари няма да бъдат достатъчни в следващите няколко години – голяма част от тях емигрират или се преквалифицират. Налице е тревожна липса на детски медицински сестри, които са неизменна част от лечебния екип в педиатрията.
Атрактивна ли е специалността педиатрия за младите лекари?
Педиатрията не е атрактивна специалност, но е прекрасна специалност за хора с големи сърца, отговорност и любов към децата. Тя не е за всеки, но е много всеобхватна и предизвикателна. В това се състои нейната „атрактивност“ – в детската усмивка и благодарност.
Какво я отличава от останалите медицински специалности – коя е „движещата сила“ в нея?
Движещата сила в педиатрията е любовта към децата, съчетана с професионализъм и отговорност. Нашият пациент е на „пиедестал“, свързан с професионализъм и отношение, така трябва да се третират и останалите пациенти в здравната система, но на практика с любов и усмивка най-често се посрещат само педиатричните пациенти.
В последните години отново сме свидетели на проблема с липсващи лекарства в сферата на детската пулмология. Вие самата алармирахте за този проблем в началото на тази година. До какви рискове водят подобни липси?
Липсата на лекарства за деца с хронични заболявания (в случая за деца с астма) е проблем на лекарствената политика на държавата, която следва да защити „интереса“ на децата с бронхиална астма и др. хронични белодробни заболявания. Тяхната липса води до влошен контрол на тези заболявания, паника и тревога у родителите, чести екзацербации. Силно се надявам този есенно-зимен сезон да нямаме подобна недостатъчност.
Предстои есента и евентуално нов ръст на случаите на Ковид. Какви са наблюденията Ви от протичането на коронавирусната инфекция при деца след няколко години наблюдение на коронавирусната инфекция?
Не очаквам да има по-тежко протичане на Ковид-19 инфекцията тази година. Разбира се, като всеки вирус, и Ковид-19 може засегне по-тежко децата с подлежащи хронични заболявания. По данните от разпространението на инфекцията в глобален мащаб, Ковид-19 има вече ендемично разпространение, целогодишно, но без съществени пикове и промени в заболеваемостта. Не би следвало да има промени в учебната активност тази година. Очакваме и появата на сезонните , предимно респираторни вирусни инфекции от есента.
Полина Тодорова
