Д-р Атанас Атанасов: УМБАЛ „Александровска“ има сериозно бъдеще

УМБАЛ „Александровска“ е една от основните болници в София и в страната. През пролетта на миналата година начело й застана д-р Атанас Атанасов. Разговаряме с него за проблемите в сектора и предизвикателствата пред лечебното заведение. Припомняме, наскоро стана ясно, че Министерството на здравеопазването преминава към изпълнение на постановление на Министерския съвет за отпускането на заем на лечебното заведение в размер на 35 000 000 лв. заради натрупаните дългове, значителна част от които – в просрочие.

Д-р Атанасов, наскоро взехте участие в Югоизточно-европейския медицински форум  с презентация на тема „Подходи за оптимизиране на ефективността на болничния мениджмънт“. Какви са основните изводи от нея?

В този материал съм се опитал да предложа подходи за оптимизиране на управлението, които са базирани на практическия опит в продължение на над една година начело на УМБАЛ „Александровска“. Показани са данните от нашите анализи на финансовото състояние, на медицинската дейност, на показателите на отделните клиники, въз основа на които сме идентифицирали някои проблеми, за чието решаване предлагаме определен подход. Презентацията представя и сравнителен анализ между състоянието на болницата и други подобни лечебни заведения, сред които „Пирогов“, ИСУЛ, „Св. Анна“ в София, „Св. Георги в Пловдив“. Изводите са, че по отношение на медицинската част, тоест на нефинансовите показатели, сме приблизително на едно и също равнище. По отношение на нетния финансов резултат има сериозно финансово изоставане в годините 2016-2020 г. В този период се вижда сериозно изоставане на нетните финансови резултати, по отношение на коефициентите на ликвидност, на рентабилност и финансова автономност. В това сравнение ние показваме от каква ситуация започваме и по какъв начин смятаме да преодолеем тези проблеми. Другата цел на тази презентация е да направи своеобразен мост между оперативния мениджмънт на ниво лечебно заведение и концептуалния мениджмънт на ниво правителство и стратегическо управление на системата. Целта е да предизвикаме дискусия, и от една страна да покажем националните проблеми и насоките за решаването им, а от друга, да почерпим опит от решаването им в други страни, защото във всяка една държава, особено в югоизточна Европа, съществуват проблеми в здравния сектор.

Как виждате тези насоки?

На първо място е здравноосигурителният модел, който се нуждае от усъвършенстване, след като са минали повече от 20 години от старта му. Трябва да се помисли дали не е добре да има няколко здравноосигурителни фондове, които да се конкурират помежду си за здравните вноски на здравноосигурените лица. Също дали не е добре да се помисли за преструктуриране на болничния сектор, защото не е тайна, че ние имаме много болници на глава от населението, но всъщност част от тези болници в публичния сектор са в тежко финансово състояние – това са общинските, областните, някои специализирани болници. Toест, ние трябва да оптимизираме структурата на системата. Трябва да помислим и за механизмите на финансиране – в момента ние имаме финансиране въз основа на клинични пътеки, но цените въз основа на които Касата заплаща, нямат много общо с реалните разходи – тоест трябва да има някакъв баланс между себестойността и цената, която се заплаща от фондовете. В противен случай се получава една разлика, която някой трябва да покрие. В момента няма регламент кой покрива тази разлика и в резултат има нерегламентирани плащания. Такъв е нужен, за да има съотстветие между себестойност и разходи за здравеопазване. Трябва да е ясно, че здравеопазването не е нито стока, нито услуга – това не е нещо, което потребителят може да избере спрямо възможностите си да плати, а е нещо, което възниква поради императивна нужда и човек има нужда от дадена дейност, независимо от това колко може да плати. Затова тази дейност се казва помощ. Но за да бъде извършена тази помощ, тя има себестойност, има разходи, за които държавата и обществото трябва да намерят оптималните механизми те да бъдат покрити справедливо, а този означава да няма разход, който да не е нерегламентиран. За това е важно това, което ще се дискутира на този форум.

Липсвала ли връзката до момента между болничния мениджмънт и политиците в сектора?

Не казвам, че не е имало връзка, а че тя трябва да се задълбочи и да бъде поставена на нови платформи, да засегне истинските проблеми и да получи реално развитие и резултати. Има крещяща нужда от реални промени в системата, но това не може да стане без широка дискусия и опиране на сериозен опит в управлението и сериозни разработки от експерти в тази област.

Какво е финансовото състояние на болница „Александровска“ към момента?

По отношение на общия размер на задълженията, които в голямата си част са просрочени, финансовото състояние на болницата е тежко. Именно поради тази причина ние сме предприели оздравителни стъпки в посока решаване на този проблем и покриване изцяло на просрочените задължения и гарантирането на устойчиво функциониране на лечебното заведение. По-голямата част от общите задължения са в просрочие и възлизат на 40 милиона лв. Размерът на общите задължения е намален в сравнение с тези в края на годината с около два милиона лева.

Защо се е стигнало до толкова голям обем задължения на лечебното заведение?

Причините са комплексни. Има причини, които се дължат на начина на финансиране на дейностите, които извършва лечебното заведение, тоест има непълно обезпечаване на някои разходи. От друга страна има някои грешки в управлението – ние сме извършили сериозен анализ на тези причини и на база на този анализ сме идентифицирали основните проблеми, които са по контрола на мениджмънта и сме разписали оздравителна програма.

Наскоро Министерството на здравеопазването обяви, че преминава към изпълнение на постановление на Министерския съвет за заем на УМБАЛ “Александровска” от 35 000 000 лв. Достъпни ли са вече тези средства?

Все още тече процедура за изпълнение на условията за подписване на договора между Министерство на здравеопазването и лечебното заведение за усвояване на този заем. В момента текат активни преговори с всички доставчици, с които се надяваме да постигнем опрощаване на наказателните лихви за забавяне като условие да им изплатим в пълен размер едномоментно цялата главница.

Заемът обаче е отново финансово бреме за всяка структура, било тя и болница. Какви мерки ще предприемете, за да стабилизирате лечебното заведение?

Комплекс от мерки – ние сме започнали с промени в структурата, така че да оптимизираме отделните клиники и отделения и техните разходи. Има мерки, които са насочени към начина, по който се осъществяват работните процеси, включително заявяването на консумативи, на медицински изделия и медикаменти, непреките разходи и други. Формирали сме цели и сме ги възложили на всяка една клиника и подструктура. Те подлежат на перманентен контрол с оглед подобряване на финансовите резултати на отделните структури. Направили сме система за зависимост на възнагражденията на началниците на клиники и отделения и резултатите, които постигат – и по отношение на финансовите, и на медицински показатели на ръководените от тях отделения. По отношение на оптимизиране на разходите идеята ни е да направим преглед на цялата структура на болницата, която е на павилионен тип и това води до сериозни разходи на електроенергия, топлоенергия и други.

Какво ще предприемете след този анализ – евентуално сливане на част от структурите?

Точно така – в бъдеще ще бъдат преразгледани структурите и ще се търси оптимален вариант, така че тези разходи да бъдат оптимизирани.

Някои от отделения и клиники в болницата са в доста лошо състояние. Планират ли се стъпки за подобрението им?

Има клиники на територията на лечебното заведение, които се нуждаят от цялостна реконструкция, дори изцяло нови сгради и нови помещения, в които да се осъществяват лечебните дейности. Това, разбира се, е свързано със сериозни инвестиционни разходи в бъдеще, което може да се случи единствено с отпускане на капиталови средства, за да може тези сгради да бъдат изцяло осъвременни. Нашата идея е всички сгради които са стари и амортизирани, но в същото време са паметници на културата, да бъдат реставрирани. Това може да стане като някаква форма бъдат апортирани към активите на Медицинския университет, който да извърши тези дейности, да ги реставрира и те да се използват за нелечебни цели – например за провеждане на обучения със студенти, библиотеки и други. А всички болнични дейности да бъдат съвремени и отговарящи на медицинските стандарти.

Как оценявате болница „Александровска“ към момента и перспективите пред нея?

Състоянието към момента е трудно, сложно. Перспективите са добри и позитивни, тъй като болницата разполага с изключителни специалисти, лекари, професионалисти по здравни грижи и има дейности, които са уникални за страната. Болницата има сериозно бъдеще, тя е и основен университетски център за обучение на студенти, специализанти, докторанти, така че аз нямам притеснения по отношение на бъдещето й. Задачата на оперативния мениджмънт е да гарантираме устойчивото й развитие.

Успяхте ли да постигнете възнагражденията на персонала спрямо заложените в Колективния трудов договор?

Подписали сме Кoлективния трудов договор на ниво организация, на ниво лечебно заведения с точно тези нива на възнаграждения, които са договорени в КТД на отраслово равнище.

Полина Тодорова
*В интервюто са използвани и въпроси на БНР

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email