Специализантите по медицина – с най-голям риск от burnout синдром

Младите лекари и специализантите по медицина са сред най-изложените от риск от „прегряване“ на работа и развитие на т. нар. burnout синдром. Това заяви проф. Весна Кесич от клиниката по акушерство и гинекология в Университетския клиничен център в Белград, Сърбия, която участва в 11-ия Конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински форум, провеждащ се в Пловдив.

В своята презентация по темата проф. Кесич посочи, че медицинските работници са сред кадрите, изложени на най-голям риск от емоционално изтощение. Особено голям обаче е проблемът сред младите лекари и специализантите по медицина, като причината е честото им натоварване с допълнителни дежурства и административни задачи.

Проф. Кесич цитира данни от американско проучване сред 15 000 лекари от 29 специалности. От него става ясно, че 35% от участвалите споделят, че чувстват емоционално изтощение в работата си. Сред специалностите с най-голям риск от развитие на burnout са работещите в сферата на анестезиологията, хирургията, АГ и вътрешни болести, а най-малко в неврологията. Като причина за усещането за прегряване на работа лекарите споделят прекаленото им ангажиране с бюрократични дейности и административни задачи, липсата на уважение от колегите и работодателите им, както и дългото работно време. Работно време от 60 и повече часа седмично създава 9 пъти по-голям риск от burnout, а той от своя страна е предпоставка както за допускане на грешки на работа, така и за пътни произшествия с участието на медици, каза тя.

„Оказва се, че мотивацията в медицинската професия не идва от голямата заплата, а от средата, в която работим“, посочи тя. „Лекарите, които развиват burnout, развиват по-малко емпатия спрямо пациентите си, предоставят по-лоши грижи и допускат грешки. Това се отразява и на взаимоотношенията им с болните – те проявяват резервираност, хладност, дори цинизъм. Имат ниско самочувствие, не вярват в себе си, дават отрицателна оценка за работата с пациентите.“, предупреди проф. Кесич.

Тя обърна внимание от нуждата от социални и личностни програми както на държавно ниво, така и в отделните лечебни заведения, които да идентифират медиците с голям риск от развитие на подобни проблеми. Не по-малко важно по думите й е личното осъзнаване на професионалното изтощение. „Това емоционално изтощение рискува да ни отдалечи от онези ентусиазирани млади лекари, които бяхме в началото на своята професия. Знаейки това, ние трябва да си помогнем“, посъветва тя.

Над 60 водещи медицински специалисти от България и чужбина ще се включат в научната програма на 11-тия Конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински Форум, заяви при откриването на събитието проф. Андрей Кехайов, президент на ЮЕМФ, България. Той припомни, че форумът се е зародил през 2003 година, а целта му е да обмени опит и добри практики между специалисти от държавите в Югоизточна Европа. Знанията са водещи в тази професия, подчерта той.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров определи форума като значи и пространен, който издига авторитета не само на съсловието, но и на България като цяло. Този форум категорично ще бъде успешен, коментира той.

Днешният форум се превръща в един своеобразен университет по медицинско образование, каза и ректорът на МУ-Пловдив проф. Мариана Мурджева. Тя изтъкна, че конгресът има разнообразна програма в сферата на клиничната и експерименталната медицина, както и на общественото здраве.

Полина Тодорова