Бившето ръководство на Министерство на здравеопазването е изискало проверка на трансплантационната дейност у нас в последните години. Това става ясно от документи, които бившият министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова цитира и показа на Medical News. Потърсихме проф. Сербезова след отговора до медията ни, изпратен от МЗ, според който няма стартирала проверка на трансплантационната дейност. Oт ведомството твърдят, че такава не е назначена официално от предишното ръководство на институцията.
Припомняме, през пролетта предишният екип на ведомството обяви, че Министерство на здравеопазването е изискало пълен анализ на дейността на Изпълнителна агенция Mедицински надзор (ИАМН), в която преди години се вля Агенцията по трансплантации. Това бе обявено от вече бившия министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова, която бе изслушана пред парламентарната здравна комисия през март. „Изискала съм пълен анализ на това какви донорски ситуации сме имали, каква е била оценката на всяка една от ситуациите, успели ли сме да реализираме максимума от тези ситуация и ако не, защо“, обясни тогава здравният министър.
С писмо до бившия директор на ИАМН д-р Георги Христов проф. Сербезова, в качеството си на здравен министър, е изискала в срок до 18 март 2022 година агенцията да предостави анализ на извършените проверки в лечебни заведения с издадени разрешения за извършване на дейности по трансплантация на органи, тъкани и клетки през последните 5 години. С него тя е изискала информация за броя на неуспешните трансплантации, както и при които от тях причината за неуспех е с административно-организационен характер, а не по медицински контраиндикации. Здравният министър се е интересувала още установени ли са нарушения на приложимите медицински стандарти при извършените проверки, каква е била реакцията на ИАМН, която администрира процеса и други важни въпроси, свързани с контрола на трансплантологията в страната. Тя е питала и до какви изводи е достигнала агенцията при извършените проверки, като и дали е уведомила за тези изводи министъра на здравеопазването.
На искането на здравния министър е последвал и отговор от ИАМН, който е с дата 18.03.2022 и е подписан от новия директор на агенция проф. Росен Коларов. В него от институцията предоставят справка по години за извършваните проверки на лечебните заведения, в които се осъществява трансплантационна дейност. Периодът обхваща 2018 г.- 03.2022 г. В анализа си от там посочват и че през годините здравния министър е уведомяван за констатираните пропуски, но и отчитат, че въпреки проведените срещи с представителите на професионалната общност, болнични директори и други експерти, очакваният резултат не е постигнат. От там обособяват и няколко проблема, сред които растящото недоверие на обществото в здравната система и от там в процеса на донорството. „Поради недобре действащата система на здравеопазване координаторите по донорство нямат професионална мотивация да участват активно в търсенето и откриването на потенциалнни органни донори“, твърдят от ИАМН. От институцията отчитат и че финансирането на дейностите по идентифициране на донора не са достатъчен стимул. „Прекомерната натовареност на координатора по донорство, който е лекар анестизиолог, липсата на престиж на дейността му са причини, които обуславят ниския ръст на донорството в България. Често ръководствата на лечебни заведения определят за координатори неподходящи хора“, посочват още от ИАМН.
От там определят и като недадекватен скрининга на пациенти в кома, както и че в някои случаи ръководствата на болниците неглижират процеса по донорство. Експертите от ИАМН посочват и че често реципиенти, очакващи орган, биват отхвърляни за трансплантация от трупен донор поради медицински контраиндикации, а те са свързани с недобро извършване на диализните процедури, ненавременни консултации на пациентите със специалисти, липсата на диспансерно наблюдение от нефролог по места за очакващите бъбречна трансплантация. Институцията откроява и предприетите мерки в тази насока като например нормативна промяна, с която се изисква трансплантационните центрове да актуализират здравния статус на чакащите за бъбрек минимум веднъж годишно, както и задължение на болниците да се отчитат на регионалните координаторите по донорство за пациенти с мозъчна увреда, за които има най-голям шанс да бъдат потенциални донори. Припомня се и че изготвената национална програма за насърчаване на донорството е заложено в договорите за управление между болничните директори и МЗ да се заложи изискване за създаване на условия за откриване и поддържане на донори в мозъчна смърт.
От ИАМН дават и насоки за развитие на трансплантационния процес в България, сред които реализиране на медийна кампания, активна работа с всички координатори по донорство, както и изработването на адекватни анализи на организацията на дейността на агенцията, с цел недопускане на провалени тренсплантационни ситуации. Ефективно участие на представители на ИАМН в комисиите при определяне на пациентите за трансплантиране с цел строго изпълнение на законовите изисквания, са други предложения. Сред останалите идеи са организиране на денонощен кол център за връзка с координаторите по места и с МЗ, както и работа с Европейската мрежа за трансплантации Евротрансплант на конкурентна основа. От ИАМН имат и серия препоръки за подобряване на контролната дейност на институцията, както и увеличаване на щата на агенцията и дефиренцирането му в отделни звена спрямо различните видове транслантациии.
Към момента неясен остава въпросът защо МЗ твърди, че официална проверка на трансплантационната дейност в България в последните години не е извършвана и дали констатираните проблеми ще бъдат взети предвид от отговорните от това инстититуции.
Medical News потърси за коментар и бившия министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова.
Проф. Сербезова, има ли назначена от Вас официална проверка на трансплантационната дейност в България в периода, в който заемахте поста министър на здравеопазването?
Разбира се, че такъв анализ е разпореден, а резултатите от него са обсъдени. Не бих си позволила да обявя нещо пред медии или когото и да било, имащо връзка със здравеопазването, без това да е факт и то подкрепен със съответните доказателства, тъй като считам че, “хвърлянето на неистини и полуистини” в информационния поток за здраве формира обществено мнение и нагласи и може да разруши доверието на хората в системата, което и без това в определени нейни области е твърде крехко. Когато коментираме, независимо от какви позиции, че нещо е свършено или не, както и начина, по който е свършено, следва да се замисляме, особено в дигиталната ера, в която се оставят следи, как това, което съобщаваме на обществото ще му се отрази. Особено, когато не отговаря на фактите. Въпросният анализ изисках още през м. март тази година, тази тема винаги е обсъждана от мен в абсолютно открит и прозрачен стил, на няколко пъти и в рамките на Комисията по здравеопазване в НС.
Тогава, как си обяснявате отговора от настоящия екип на МЗ, че такава проверка и анализ на състоянието не са официално разпоредени?
Виждам наистина до този момент от страна на служебния министър на здравеопазването д-р Меджидиев едно надграждане в много аспекти на това, което предишния ръководен екип направи в много области и отдаденост на каузата за подобряване на състоянието на системата, затова смятам, че става въпрос по-скоро за пропуски в информираността и липса на време за задълбочено проучване на поредната гореща тема в здравеопазването. Следва да имаме предвид, че дефицита на време, устойчивата институционална памет и нагласата за многоаспектно проучване на даден проблем са в дефицит в българската култура, включително и в управленската такава. Няма наръчници за министри на здравеопазването и отношението към даден проблем, особено в динамиката на управленския ден зависи до голяма степен от предишен административен опит, умението да се анализира информация в нейната цялостност и визията за това, как трябва да изглежда един процес.
Каква беше причината за смяната на ръководството на ИАМН, реализирана във Вашия мандат?
Причината за смяната на ръководството е именно нерешаването на редица важни проблеми от компетенцията на агенцията и дори задълбочаването им. Резултатите от този анализ, както и други подобни са дискутирани с настоящето ръководство на агенцията, което бе ангажирано да подобри ситуацията. Не само в областта на трансплантологията, но също така и по процедурите за разрешаване на нови лечебни дейности и по организацията на дейността на агенцията.
Предвид констатираните слабости в трансплантационния процес в България, набелязани и от ИАМН, успя ли Вашият екип да иниицира някакви промени, с които той да се тласне в по-добра посока?
Предвид краткото време от няколко месеца ние успяхме освен идентифицирането на проблемите, които не вярвам да са тайна за хората, които от години са в тази сфера, да дискутираме със заинтересованите страни, включително с пациентски организации необходимите промени в системата. За това обаче е нужен надпартиен консенсус, тъй като значителна част, сред които и народни представители, е обединиха около отделянето на тази дейност от останалите дейности на ИАМН, в отделна структура. А сами знаем до каква степен в динамичните дни на поредния кратък парламент имаше такъв консенсус. Нуждата от консенсус в здравеопазването не е политически слоган или клише, тя е абсолютна необходимост, защото липсата му води до влошено здраве и погубени животи. Силно се надявам бъдещите народни представители да покажат по-голяма степен на сътрудничество в името на живота.
Полина Тодорова
