Засилването на профилактиката е неизменна част от предизборните обещания за реформи в сферата на здравеопазването и най-вероятно ще чуем този постулат и в програмите на политическите сили и за поредните избори. Със сигурност тя има, ако не решаваща, то ключова роля за хода на предотвратяването на редица заболявания и усложненията от тях при навременно диагностициране.
Темата влезе отново във фокуса на обществено внимание наскоро, след като управителят на НЗОК проф. Петко Салчев коментира, че е добре да се помисли за въвеждане на един ден платен отпуск за извършване на профилактичен преглед. По думите му през последните две месеца се забелязва повишен интерес към профилактиката, което според него се дължи на активността на медиците в извънболничната първична медицинска помощ, както и въведеното наскоро диференцирано заплащане на личните лекари спрямо броя прегледи на пациентите, включени в листата им.
Справка на Medical News за отчетените профилактични прегледи на здравноосигурени лица над 18 годишна възраст в последните две години, показва, че едва около една трета от тях или 35% правят подобна консултация. В предходните три години, обхващащи периода 2017-2019 година, техният среден брой е малко по-голям – около 38%.
Според данните от отчета за дейнноста на НЗОК през 2021 г. отчетените профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 годишна възраст са 2 095 151 броя. Едва 35,39% от осигурените за здраве лица над 18 години са се обърнали към личния си лекар за извършване на профилактичен преглед. Година по-рано- през 2020 г. те са 2 050 839, като 34,52% от лицата над 18-години са посетили семейния си лекар профилактично.
По-драстична е разликата с предходната 2019 година, когато Касата е отчела 2 403 617 профилактични прегледи и средно за страната – 39,8% от общия брой на хората, които имат право на подобна консултация. Логичното обяснение е пандемията от COVID, която през 2020 г. отдръпна сериозно хората от профилактиката и стана повод от Националното сдружение на личните лекари да алармират за рязък спад в броя на извършваните прегледи. „Целта на профилактиката е ранно откриване на най-различни заболявания и то основно – социално-значими“, коментира тогава доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.
През 2018 година данните на Касата сочат 2 359 660 броя отчетени профилактични прегледи и 39% подложили се на тях пациенти. През 2017 числата са почти аналогични – 2 315 522 прегледа и 38% от осигурените възрастни, които са се обърнали към ОПЛ за извършване на профилактичен преглед. „Тоест около 62% от ЗОЛ над 18-годишна възраст не оценяват достатъчно ролята на профилактиката“, констатират тогава в доклада си от Здравната каса. За изминалата 2021 г. година обаче техният брой е 65%, което означава, че продължаваме да изоставаме с профилактиката.
Профилактичните прегледи и изследвания у нас са описани главно в Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Съгласно нея, профилактичният преглед включва анамнеза и подробен статус, изчисляване на индекс на телесна маса, оценка на психичен статус, ориентировъчно изследване остротата на зрението, измерване на артериално налягане, електрокардиограма, изследване на урина. В нея са описани и други прегледи и изследвания спрямо възрастта и пола на пациента.
Taзи година в нея залегнаха още профилактични прегледи. Те са за деца, бременни жени и хора над 18 годишна възраст, както и за някои специфични групи като лица в риск от онкологично заболяване. Така например личните лекари ще могат да издават направления за ехография на млечна жлеза, с което в ранен стадий има възможност за установяване на евентуални изменения и ранно диагностициране на злокачествени заболявания на млечната жлеза.
Дава се и възможност за изследване на кръвна картина и урина за децата на 7, на 10, на 13 и на 16 годишна възраст, а за 16-годишните – допълнително изследване и на кръвна захар и холестерол.
По Каса вече ще може да се изследва и фекален калпротектин, който е важен при диагностицирането на неясни чревни оплаквания и проследяване на пациенти с Възпалително-чревни оплаквания, както и други изследвания.
Ниското ниво на профилактика в България е посочено и в стратегията на Министерство на здравеопазването за развитие на здравеопаването с хоризонт до 2030 г. В нея се отбелязва, че „в България, от 2011 г. насам, коефициентите както на предотвратимата с добра профилактика смъртност, така и на смъртността, предотвратима чрез добро лечение, не се подобряват и са по-високи от съответните стойности за ЕС като цяло. Коефициентът на предотвратимата с добра профилактика смъртност достига 226 на 100 000 души население, което е значително над стойността на коефициента в целия ЕС (160 на 100 000)“.
Според експертните оценки тези данни отразяват както по-широкото разпространение на болестите в сравнение с разпространението им в останалите държави от ЕС, така и по-ниското качество и ефикасност на медицинската помощ и показват необходимостта от ефективни стратегии за първична профилактика и от политики за подобряване на диагностиката и лечението, се казва още в стратегическия документ.
Полина Тодорова
