Служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев обяви за приоритет на екипа си остойностяването на медицинския труд. Все още един от най-големите проблеми в здравния сектор у нас касае осигуряването на достойни заплати и то най-вече на медицинските сестри. По темата разговаряме с председателя на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева.
Г-жо Василева, служебният здравен министър д-р Меджидиев обяви за приоритет на екипа си остойностяването на медицинския труд. Защо толкова години този проблем стои нерешен?
Това е много сложен въпрос и зависи от всички фактори, които имат отношение към здравеопазването в България. Отношение има и здравноосигурителният модел и начинът на финансиране на сектора. Цялата здравна система е организирана така, че дори в момента продължава да работи без реално остойностяване на труда на всички участници в медицинския екип – лекари и всички останали професионалисти по здравни грижи. От много години ние пледираме това да се случи, защото смятаме, че е справедливо да има оценка на труда. Това обаче не означава, че когато има една стойност на труда на различните участници в медицинския екип, това ще бъде всъщност заплатата. Темата е действително много сериозна и се надявам желанието на д-р Меджидиев да се работи активно по този въпрос, да се случи. Дори това да не е възможно в рамките на краткия му период като служебен министър, активността в тази насока трябва да се продължи и от следващото правителство, защото всяка една промяна в здравеопазването изисква политическо съгласие. Това е от едно от най-трудните за постигане неща, поради които нямаме реално остойностяване на труда на участниците в медицинския екип.
Знаем, че увеличението на заплатите за медиците, договорено в Колективния трудов договор, беше атакувано в съда. Каква е Вашата информация към момента – достигната ли е минимална заплата от 1500 лв. за медицинска сестра в болниците у нас?
Тези минимални заплати, договорени в Колективния трудов договор, на повечето места не са постигнати. Постигнати са на много малко места, където на практика се получаваха и преди подписването на КТД и това обиковено са големите университетски болници, част от частните болници и големите специализирани болници. Това не важи за общинските болници и за по-голяма част от областните болници. Не коментирам заплатите в извънболничната помощ – при личните лекари и в Диагностично-консултативните медицински центрове, където няма шанс това да се случи.
Как се отразява това на мотивацията на медицинските сестри и останалите професионалисти по здравни грижи?
Тенденцията е такава – хората заминават и ние не можем да им се сърдим, защото чакаме съдът да реши, защото чакаме работодателите да решат, защото чакаме много неща да се случат, за да получат те достойно заплащане. А и ние вече не смятаме, че 1500 лв. са достойно заплащане. Има и много други проблеми в здравната система. Отношението към професионалистите по здравни грижи – а това са освен сестрите, акушерки, лекарски асистенти, рентгенови лаборанти, рехабилитатори и други – всички тези хора трябва да получат уважението на обществото, на медицинската общност и най-вече на държавата. Това е нужно, за да могат те да осъзнаят своята важност в системата на здравеопазването, да получат достойно заплащане и достойно уважение. Едва тогава ще започнем да говорим за мотивация за оставане в България.
Какъв е недостигът на медицински сестри към момента?
На системата не достигат над 30 000 медицински сестри. Колегите продължават да заминават в западните страни, където получават по-добро заплащане и по-добри условия на труд. Проблемът с недостига на сестри същестува в цялата страна и системата продължава да съществува благодарение на това че колегите работят на две-три места. Тоест, те работят за сметка на собственото си здраве, за да могат да оцеляват и да получат прилични трудови възнаграждения. Това се отнася както за София, така и за цялата страна. В столицата има по-млади хора, които спасяват положението, но извън нея средната възраст е над 58 години, което е много сериозен проблем.
Какви други очаквания има БАПЗГ към служебния министър на здравеопазването?
Ние вече проведохме среща с д-р Меджидиев. Нямаше нужда да му обясняваме проблемите в системата, защото той е част от нея и ги познава прекрасно. На срещата обаче обърнахме сериозно внимание на факта, че към момента липсват стандарти по здравни грижи – това е нещо изключително важно и трябваше да се случи отдавна. За съжаление и сега няма стандарти по здравни грижи. Още по времето на предишния служебен министър д-р Кацаров имаше работна група, която подготви част от тези стандарти и нашето желание пред настоящия министър е те да бъдат приети. Те биха могли да бъдат разглеждани в различен аспект – стандарти за определяне на броя на професионалистите по здравни грижи в различните специалности, както и стандарти за качество на извършваните дейности и естествено, начинът за контрол на тези дейности. Не говорим за спазване на морално-етични правила, за правила за добра практика, които съществуват от години, но на които за съжаление никой не обръща внимание.
Полина Тодорова
