Милка Василева: Заплатите на сестрите, договорени в КТД, са постигнати на много малко места

Служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев обяви за приоритет на екипа си остойностяването на медицинския труд. Все още един от най-големите проблеми в здравния сектор у нас касае осигуряването на достойни заплати и то най-вече на медицинските сестри. По темата разговаряме с председателя на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева.

Г-жо Василева, служебният здравен министър д-р Меджидиев обяви за приоритет на екипа си остойностяването на медицинския труд. Защо толкова години този проблем стои нерешен?

Това е много сложен въпрос и зависи от всички фактори, които имат отношение към здравеопазването в България. Отношение има и здравноосигурителният модел и начинът на финансиране на сектора. Цялата здравна система е организирана така, че дори в момента продължава да работи без реално остойностяване на труда на всички участници в медицинския екип – лекари и всички останали професионалисти по здравни грижи. От много години ние пледираме това да се случи, защото смятаме, че е справедливо да има оценка на труда. Това обаче не означава, че когато има една стойност на труда на различните участници в медицинския екип, това ще бъде всъщност заплатата. Темата е действително много сериозна и се надявам желанието на д-р Меджидиев да се работи активно по този въпрос, да се случи. Дори това да не е възможно в рамките на краткия му период като служебен министър, активността в тази насока трябва да се продължи и от следващото правителство, защото всяка една промяна в здравеопазването изисква политическо съгласие. Това е от едно от най-трудните за постигане неща, поради които нямаме реално остойностяване на труда на участниците в медицинския екип.

Знаем, че увеличението на заплатите за медиците, договорено в Колективния трудов договор, беше атакувано в съда. Каква е Вашата информация към момента – достигната ли е минимална заплата от 1500 лв. за медицинска сестра в болниците у нас?

Тези минимални заплати, договорени в Колективния трудов договор, на повечето места не са постигнати. Постигнати са на много малко места, където на практика се получаваха и преди подписването на КТД и това обиковено са големите университетски болници, част от частните болници и големите специализирани болници. Това не важи за общинските болници и за по-голяма част от областните болници. Не коментирам заплатите в извънболничната помощ – при личните лекари и в Диагностично-консултативните медицински центрове, където няма шанс това да се случи.

Как се отразява това на мотивацията на медицинските сестри и останалите професионалисти по здравни грижи?

Тенденцията е такава – хората заминават и ние не можем да им се сърдим, защото чакаме съдът да реши, защото чакаме работодателите да решат, защото чакаме много неща да се случат, за да получат те достойно заплащане. А и ние вече не смятаме, че 1500 лв. са достойно заплащане. Има и много други проблеми в здравната система. Отношението към професионалистите по здравни грижи – а това са освен сестрите, акушерки, лекарски асистенти, рентгенови лаборанти, рехабилитатори и други – всички тези хора трябва да получат уважението на обществото, на медицинската общност и най-вече на държавата. Това е нужно, за да могат те да осъзнаят своята важност в системата на здравеопазването, да получат достойно заплащане и достойно уважение. Едва тогава ще започнем да говорим за мотивация за оставане в България.

Какъв е недостигът на медицински сестри към момента?

На системата не достигат над 30 000 медицински сестри. Колегите продължават да заминават в западните страни, където получават по-добро заплащане и по-добри условия на труд. Проблемът с недостига на сестри същестува в цялата страна и системата продължава да съществува благодарение на това че колегите работят на две-три места. Тоест, те работят за сметка на собственото си здраве, за да могат да оцеляват и да получат прилични трудови възнаграждения. Това се отнася както за София, така и за цялата страна. В столицата има по-млади хора, които спасяват положението, но извън нея средната възраст е над 58 години, което е много сериозен проблем.

Какви други очаквания има БАПЗГ към служебния министър на здравеопазването?

Ние вече проведохме среща с д-р Меджидиев. Нямаше нужда да му обясняваме проблемите в системата, защото той е част от нея и ги познава прекрасно. На срещата обаче обърнахме сериозно внимание на факта, че към момента липсват стандарти по здравни грижи – това е нещо изключително важно и трябваше да се случи отдавна. За съжаление и сега няма стандарти по здравни грижи. Още по времето на предишния служебен министър д-р Кацаров имаше работна група, която подготви част от тези стандарти и нашето желание пред настоящия министър е те да бъдат приети. Те биха могли да бъдат разглеждани в различен аспект – стандарти за определяне на броя на професионалистите по здравни грижи в различните специалности, както и стандарти за качество на извършваните дейности и естествено, начинът за контрол на тези дейности. Не говорим за спазване на морално-етични правила, за правила за добра практика, които съществуват от години, но на които за съжаление никой не обръща внимание.

Полина Тодорова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email
Прочетете още по темата