Почетохме Деня на спасението и паметта на д-р Стефан Черкезов

На днешния 15-ти август България и българските медици отбелязват Деня на Спасението. На този ден почитаме паметта на десетките лекари и медицински служители, починали по време на работа или непосредствено след нея от изтощение, заразяване от болестите на своите пациенти или катастрофа с линейка на път към тях, както и на всички останали, загинали при спасяване на пострадали.

По традиция денят се отбелязва с едноминутно мълчание точно в 12 ч. пред вратите на болниците, придружено от включени сирени на линейки. В София, пред Паметника на медицинските чинове до ВМА, бяха поднесени венци и цветя. На събитието присъства ръководството на УС на БЛС, министрите на здравеопазването и отбраната, представители на Президентството, Министерство на вътрешните работи, кметът на Столична община, Български червен кръст, КНСБ, КТ „Подкрепа” и други.

Денят на Спасението е създаден през 2005 г. по предложение на главния редактор на в. “Български лекар” д-р Тотко Найденов, с подкрепата на БЛС, МЗ, ВМА, БЧК и синдикатите, в чест и памет на 26-годишния лекар на великотърновското с. Стрелец, д-р Стефан Черкезов. На тази дата през 1963 г. той спасява 47 души от пламнал автобус и загива от тежките си изгаряния.

“Ние се отнасяме с особено преклонение към този ден, знаете, по-голямата част от записаните в черните списъци са военни медици. Но видяхме, че и в мирно време могат да съществуват такива случаи и то в големи размери – над 120 медици загинаха в битката с пандемията от COVID-19. Нашата професия е изключително рискова и явно на всеки един лекар му трябват не само умения, за да е лекар, трябва да има и голямо сърце – да е готов да жертва живота си за другите, коментира началникът на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS.

От 20 декември 2012 г. честването на 15 август като Ден на спасението е официализирано с решение на Министерски съвет. Така България става единствената страна в ЕС, вероятно и в света, която държавнически отбелязва паметта на своите сънародници, загинали при спасяване на живот в мирно време.

Известни са имената на над 130 лекари и 20 медицински сестри, загинали по време на работа, предимно след извършване на тежки среднощни операции, катастрофи с линейки, както и след заразяване болестите на свои пациенти. В списъците са и полицаи, минни спасители и обикновени граждани, изгубили живота си, спасявайки други хора, посочват от БЛС.

За трета година „Денят на спасението” премина под знака на COVID-пандемията, а към черните списъци бяха добавени имената на още над 120 лекари, медицински сестри, фелдшери и шофьори на линейки, които до последно помагаха на болни от коронавирус, но загубиха битката за собствения си живот.

Кой е д-р Стефан Черкезов?

В книгата си “Светейки на другите – изгарям!” д-р Тотко Найденов разказва историята на младия лекар от великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов.

В късния следобед на 15 август 1963 г. той се връща с автобус от районна служебна конференция по въпросите на хигиенно-епидемичния контрол. Автобусът е бил претъпкан, места нямало, но д-р Черкезов се примолил на шофьора да го вземе, тъй като вероятно пред кабинета му го чакат пациенти – обещал им е привечер да ги прегледа. Шофьорът му позволява да се вози прав на степенката до една от вратите.

На излизане от Горна Оряховица автобусът е засечен от камион и избухва в пламъци. Д-р Черкезов е изхвърлен от взривната вълна навън, в канавката. Той е получил натъртвания, но бързо се окопитил и без колебание се връща в огнения ад, за да спасява горящите пътници. Косата му се подпалва – той я изгасява с ръце и продължава спасителната си акция, в която му помага и шофьорът на автобуса. Облечен е в бяла найлонова риза (много модерна за времето си), която се стопява и причинява дълбоки обширни изгаряния по тялото му. Кожата му се издува и увисва на парчета, но лекарят успява да влезе в горящия автобус 4 пъти и изважда от огнения ад 47 души.

Пристигат линейки от Горна Оряховица и той, най-пострадалият, започва да пренася обгорели хора с носилките и отказва да бъде превозен, за да има място за другите пострадали. Накрая тръгва със сетни сили сам към града. Застига го някаква кола и го качва. Пристига в хирургичното отделение и сяда на пейката да чака реда си, без да изисква предимство като лекар и тежко пострадал. Малко преди да се строполи в несвяст на земята пита д-р Б. Нешев: “Докторе, дойде ли моят ред? Къде да отида?”. Когато идва на себе си в болничното легло казва на медицинския екип: “Колеги, аз бездруго ще умра, гледайте другите пациенти!”. Цяла нощ бълнува и стене. От време на време идва за кратко в съзнание. Съпругата му Лидия е до него и непрекъснато изрича на сподавени пресекулки: “Миличък, миличък…” Последните му думи към нея са потресаващи със своя трагически романтизъм: “Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си да ме изучи. И нека да бъде горд с мене – аз станах лекар…”, цитират книгата и от БАПЗГ.

Името на д-р Черкезов носи и Многопрофилната болница във Велико Търново. Директорът на болницата приветства гостите и медиците. „Събрали сме се днес, за да отдадем почит на патрона на нашата болница, големият българин, патриот, хуманист д-р Стефан Черкезов, който едва 26-годишен записа името си в Търновската и в българската история, спасявайки десетки хора с осъзнат риск за живота си, жертвайки го, за да оцелеят другите. Това е философията, логиката и смисълът на Хипократовата клетва, която ни води в нашата професия, в нашите дела, в нашето ежедневие на лекари. Дано имаме силите, мъжеството и духа да бъдем като него, защото човешкият живот е най-висшата и истинска ценност!“, сподели д-р Красимир Попов.

„Днес, във време на войни, насилие, кризи – ние най-силно трябва да помним своя дълг на медици – да спасяваме, да се грижим, да помагаме, да даваме успокоение и надежда на другите!“, допълни той.