Болничната структура в България се характеризира със свръхкапацитет, фрагментарност и териториални и структурни дисбаланси, които се отразяват негативно на икономическата ефикасност и не допринасят за подобряване на качеството на грижите. Този извод се посочва в проекта за Национална здравна стратегия до 2030 г., изготвен от Министерството на здравеопазването.
В него се планира извършването на цялостен обзор на ефективността на болничния сектор, както и конкретни стъпки за преодоляване на тези тенденции, сред които преструктуране на малките неефективни болници, но и обединение под формата на алианси на болнични заведения.
В стратегията се твърди, че наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и недостиг на капацитет за задоволяване на базови потребности от болнична помощ в малките населени места. Според авторите й е налице неефективна структура на болничните легла с превес на леглата за активно лечение и много ниска осигуреност с легла за дългосрочна грижа.
Разходите за болнична помощ непрекъснато нарастват, следвайки увеличаването на броя на хоспитализациите и достигат размери, създаващи риск за фискалната стабилност на системата. Причините за това са свързани със финансово обоснования стремеж на лечебните заведения за повишен прием и липса на мотивация за провеждане на лечение в амбулаторни условия. Неадекватното финансиране на здравните услуги провокира и желанието от страна на пациентите да търсят болничните услуги, тъй като осигуряват по-безпроблемен и 48 безплатен достъп до диагностични и лечебни процедури в сравнение с услугите в извънболничната помощ. Съгласно данни от експертни анализи, повишаването на процента на амбулаторната хирургия, дори само до 30%, ще спести приблизително 2 милиона леглодни годишно, ще повиши качеството и ще позволи на пациентите да се възстановяват в домовете си, а не в болниците, се казва в стратегията.
В нея се дават няколко основни насоки с цел по-голяма ефективност на болничния сектор – реалното прилагане на Националната здравна карта като механизъм за ефективна регулация на капацитета на болничната мрежа, преструктуриране на болничния сектор и изготвяне на национална карта на дългосрочната нужда от здравни услуги в България. Припомняне, националната здравна карта бе създадена с цел да определи потребностите в здравния сектор, но според редица представители на сектора към момента не изпълнява тази регулация. Екипът на проф. Асена Сербезова начело на МЗ даде заявки за актуализирането на картата, но до реални стъпки в тази насока така и не се стигна.
Настоящата стратегия залага нейното периодично актуализиране и прилагане с цел да бъде оптимизиран броят на болничните легла, в съответствие с потребностите на населението, включващи и трансформация на болнични структури и легла за активно лечение. В районите, в които има излишък на болнични ресурси, Националната здравноосигурителна каса ще сключва селективно договори с лечебните заведения, който осигуряват най-квалифицирана и комплексна грижа най-близо до хората. По този начин публичните средства ще бъдат насочени изцяло към гарантиране на базовата структура на болничната система, осигуряваща здравните потребности на населението по места, гласи тя.
Във визията за развитие на сектора с хоризонт до 2030 година е разписано, че много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи. Това са амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда. От друга страна, се планират и обсъждане на възможностите за създаване на стратегически алианси в здравеопазването със специфична сфера като стратегическа насока.
„От икономическа гледна точка такива обединения на лечебни заведения ще доведат до намаляване на рисковете, до по-пълното използване на съществуващия капацитет и оптимизиране на разходите, а за населението ще гарантират достъп до здравеопазване в регионите и комплексна здравна грижа“, гласят мотивите към тази идея.
Стратегията залага още и инвестиции в специализирани болници и отделения, в които се извършват дейности за продължително лечение и рехабилитация и хосписи за пациенти, които имат нужда от продължителен болничен престой и не могат да се обслужват сами в домашна обстановка. За реализирането на тази идея се планира реконструкция и преустройство на съществуващи сгради, строителство на нови и дострояване, както и доставка на съвременно медицинско и немедицинско оборудване и транспортни средства, необходими за придвижването на пациенти.
В плана се планира и „картографиране на инвестиционните нужди в здравния сектор“, модернизация на системата за педиатрична помощ, обновяване на медицинската апаратура, свързана с диагностиката на сърдечно-съдовите заболявания, създаване на Национален център за лъчелечение с протонна терапия в София, с акцент върху лечение на деца и модернизация на системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания в страната и други.
Финансирането на идеите в проекта се планира да бъде основно със средства по Плана за възстановяване и устойчивост и Програма „Развитие на регионите“.
