Тази година пълните отличници на Медицинския университет-София са трима. Това са д-р Владимир Йорданов, д-р Цветан Тончев и д-р Лора Петрова, които и бяха отличени със „Златен Хипократ“. По-рано Medical News разговаря с д-р Тончев и д-р Йорданов, а днес представяме на вашето внимание интервюто с д-р Петрова. Правим това, защото сме на мнение, че е важно позицията на младите лекари, особено тези, които са показали задълбочен интерес към професията още в началото на кариерата си, да се чуе.
Д-р Петрова, защо избрахте медицината за своя професия?
Връщайки се назад във времето, още в началото на съзнателния ми живот, винаги съм искала да се занимавам с медицина. Мога да кажа, че това е била детската ми мечта – за мен една от най-смислените професии винаги е била лекарската, без да подценявам всички останали. Избрах да се занимавам с медицина, защото тя предоставя много възможности за развитие, за непрекъснато осъвършенстване, носи много удовлетворение и смисъл.
Как се насочихте към специалността Вътрешни болести?
Интересът ми винаги е бил насочен към специалността вътрешни болести – никога не съм имала влечение например към хирургията. Интересът ми се базира на комплексността от знания, които трябва да притежава човек, за да бъде добър диагностик, да отдиференцира различните заболявания и да умее да прилага индивидуално за всеки пациент подходяща терапевтична схема. Ако в хирургичните специалности лекарят може дефинитивно да излекува един пациент, то при голяма част от вътрешните болести се касае за хронични заболявания, при които от изключително значение е добрият контрол на болестта и подобряване качеството на живот на пациентите. Специалността предоставя възможност за непрестанно обогатяване на знанята.
Д-р Петрова, завършихте с отличие МУ-София. Как оценявате подготовката си там, Вашият випуск премина и през онлайн обучение?
Трудно ми е да дам еднозначен отговор на този въпрос, тъй като съм със смесени чувства. Бих казала, че обучението ни започна обещаващо – през първите три години, по време на изучаването на предклиничните дисциплини, обучението беше на ниво, в това число и изискванията към студентите бяха по-големи, контролът по време на изпити съществуваше, оценките бяха базирани на знания. По време на изучаването на клиничните дисциплини нещата се промениха – за съжаление не във всяка клиника ни обръщаха нужното внимание, контролът по време на изпити се позанижи. С настъпването на Ковид пандемията, според мен ние бяхме допълнително ощетени относно трупането на практически умения, липсата на комуникация и връзката с пациенти – нещо, което е от съществено значение за практиката на един лекар. Обучението премина в дистанционна форма, с изключително занижено ниво и контрол по отношение на присъствия, занижени изисквания към нас студентите. Смятам, че това доведе до много пропуски за всеки един от нас, тъй като разбирате че няма как медицина да се изучава от стола срещу компютър. По тази причина по-скоро бяхме принудени да се самообучаваме в домовете си и да се явяваме на присъствени изпити, но изцяло в писмена форма. Няма как реално да се оценят знанията на един студент само чрез писане на теми, без практически изпит и без устна част.
Вие сте на прага на професионалната си реализация, а в България още се говори за нуждата от увеличение на заплатите на лекарите. Демотивират ли Ви тези проблеми?
Проблемите пред лекарите в страната, за съжаление, не са никак малко, както по отношение на условията на труд, така и по отношение на възнагражденията. Необходими са немалко промени в цялата здравна система, за да потръгнат нещата в по-добра посока. Първите трудности, с които аз от първо лице се сблъсках, са свързани с намирането на места за специализация, липсата на минимални условия за преживяване на лекарите-специализанти. Малкият брой, финансирани от държавата места за специализация, ни изправят пред трудния избор дали да специализираме без да получаваме възнаграждение за труда си, или да работим на няколко места, за да успеем да преживеем. На фона на липсата на достатъчно кадри в системата на здравеопазването, на фона на високия процент колеги, които избират да продължат пътя си в чужбина, само за да живеят по-нормално, не смятам, че по този начин младите лекари, могат да бъдат задържани в България. Възнаграждението не е най-важното, но предвид труда, който полагаме по време на обучението си, отговорността, която носим за пациентите си по време на работата си, смятам, че е редно то да бъде най-малкото достойно и достатъчно, за да посрещаме нуждите си, без да разчитаме на родителите си и по време на специализацията. За момента, въпреки препяствията, които срещам по пътя си, не бих казала, че съм демотивирана. Мотивират ме всички пациенти, за които мога да бъда от помощ.
Накъде ще продължите професионалния си път от тук нататък – в България или в чужбина?
На този етап за своето развитие аз избрах да остана в България, въпреки трудностите, които стоят пред нас – новозавършилите лекари. Все още съм оптимистично настроена – с надежда, че в най-скоро време условията на труд за лекарите у нас, ще се доближат поне малко до тези на колегите на Запад. Едни от причините за този избор са близките ми хора, голяма част от които са в България, желанието ми да помагам чрез знанията си на своите съграждани, и до някъде схващането ми, че камъкът си тежи на мятото. Това по никакъв начин не изключва възможност за трупане на опит и в чужбина един ден.
Въпреки трудностите пред един млад лекар, кое може да го подтикне да избере България за място на професионална реализация?
Независимо каква е ситуацията в България, аз смятам, че човек се чувства най-щастлив там, където е роден и израстнал, там, където са неговото семейство и неговите приятели. За мен това е водещата причина, която ме задържа в страната ни.
Споделяте ли мнението, че търговията навлезе твърде много в медицината?
Самият факт, че болниците са със статут на търговски дружества, допринася за налагане на това мнение. Според мен медицината и търговията са взаимно изключващи се понятия, здравето не е стока, пациентите не са клиенти, лекарите не сме търговци, нито пък клиничните пътеки – услуга. Проблемът е доста сериозен, корени се в самото финансиране на болниците. За съжаление потърпевшите са както пациентите, така и голяма част от лекарите.
Страната ни е в момент на поредната политическа нестабилност, която неминуемо се отразява на здравната система. Какво бихте казали на бъдещия здравен министър, независимо кой е той?
Бих се обърнала не само към бъдещия здравен министър, а по-скоро към всички народни представители от бъдещото правителство. Пандемията показа на всички от какво значение за една страна е начинът, по който функционира здравната система, колко важни са всички здравни работници, колко ценен е трудът им. Смятам, че това трябва да служи като урок за всички нас и да накара управляващите да обърнат по-специално внимание на здравеопазването, което сякаш не беше сред приоритетите в последните години. Крайно време е да се случи дългоочакваната промяна в здравната система, за да останат лекари в България. Една държава без добро здравеопазване е като армия без оръжие – обречена е на сигурна гибел.
Полина Тодорова
