Комплексна грижа за онкоболните, въвеждане на съвременни скринингови програми, иновативна диагностика и лечение, както и цялостно подобряване на качеството на живот на пациентите с рак, включително и за тези от тях, които са в терминален стадий – тези приоритети залага Националният антираков план. Основните параметри от него бяха представени на пресконференция на здравните власти в Министерски съвет с участието на специалисти от онкологичната област у нас, представители на съсловните организации и пациентската общност.
Припомняме, Европейският план за борба с рака бе приет през февруари миналата година и въпреки че няма задължителен елемент за страните членки, въвеждането му, за което настояваха и водещите онкоспециалисти у нас, е от ключово значение за осигуряване на съвременен подход в грижата за пациентите с рак.
Планът е с хоризонт до 2030 година, а в създаването му по думите на настоящото ръководство на МЗ, ведомството е вложило максимален ресурс, допитвайки се до мнението на експертната общност от различни сфери. На този етап обаче планът няма финансов разчет и не залага конкретни срокове по заложените цели, а обяснението на здравните власти, че той чертае обща стратегия, която ще бъде развита и надградена с определени срокове.
За съжаление броят на новодиагностицираните нараства, като ежегодно с рак се диагностицират над 36 хиляди българи. Всяка година близо 20 000 българи губят битката със заболяването, заяви министърът на здравеопазването в оставка проф. Асена Сербезова. Тя подчера, че ако не се предприемат решителни мерки, се очаква до 2030 год. смъртните случаи да се увеличат с 24%. „Крайно време е да си дадем сметка за тежестта на онкологичните заболявания“, каза още здравният министър, допълвайки, че за рака трябва да се говори не само сред медицинската общност, но и в широката общественост.
Тя се спря на нуждата от създаване на национална мрежа за онкологичен контрол, реорганизация на доболничната помощ, гарантиране на навременен достъп до диагностика и лечение, създаване на палиативни грижи, както и на това, че планът трябва да се адаптира и надгражда предвид новостите в онкологията. Проф. Сербезова апелира и за надпартиен консесус, с който да се реализират заложените цели в антираковия план, определяйки го за „катализатор“ за дългоочаквана промяна в положителна посока в грижите за пациентите с онкологични заболявания.
За дългото забавяне и очакване на Национална онкологична стратегия говори и началникът на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити Клиник“ и председател на Българското онкологично дружество проф. Асен Дудов. Той призна, че за 32-те години, през които работи в сферата на онкологията, са били създадени много стратегии за борба с рака, но те така и не са били реализирани. Проф. Дудов, който е зам.-председател на работната група по изработването на антираковия план, посочи, че той имплементира основните цели на Европейския раков план, а това намалява възможността от побългаряване на някои от инициативите в него.
Той се спря на нужда от превенцията на онкологичните заболявания, която включва промяна на начина на живот, ваксинация срещу заболявания, водещи до рак, както и създаване на скринингови програми за ранно откриване на рак на гърдата, на простатата, на дебелото черво, на белия дроб и на маточната шийка. „Нужно е да имаме и иновативна диагностика и лечение, за да можем да овладеем болестта по максимално добър начин и да постигнем този прелом, който се цели с европейския раков план“, каза още проф. Дудов.
Д-р Антоанета Томова, началник на Първо отделение по Медицинска онкология в Комплексен онкологичен център-Пловдив, се спря на необходимостта от психологична подкрепа на пациентите с рак, както и на нуждата от подобряване на качеството им на живот. „Във всяко едно уважаващо себе си онкологично отделение трябва да има клинични психолози, които да осигурят мултидисциплинарен екип“, каза тя. Д-р Томова е на мнение и че е нужен стандарт по палиативна грижа, стандарт за немедицинска грижа за пациентите с рак, както и обучение на семействата на пациентите с рак.
Заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов посочи, че съсловната организация подкрепя изцяло създаването на антираковия план. Той подчерта, че най-голямата икономия за лечението на което и да е заболяване е превенцията и е нужно обществото да е активно в участието си в различните скринингови програми, които се предвиждат в плана.
Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков засегна темата за пациентите, диагностицирани с рак в устната кухина и настоя да се помисли за тяхната рехабилитация.
„Болните от рак в Европа, които преживяват една година, са над 12 милиона, от които 300 хиляди са деца. Те всички трябва да бъдат обгрижени и да се отнасяме към тях много внимателно. Има значение не само колко живея тези хора, но и как живеят“, заяви от своя страна проф. Галина Куртева от Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология. „Близо 60 на сто от пациентите имат нужда от психологическа подкрепа в началото на заболяването болестта и не по-малко от 30 на сто имат нужда от подкрепа в хода на болестта“, каза още тя.
Председателят на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев заяви, че в България има съвременна диагностика, но не всички пациенти имат достъп до нея. Той посочи, че за антираковия план в Чехия са осигурени 730 млн. евро и допълни, че финансовото обезпечаване и разписването на ясни срокове следва да е следващата стъпка по антираковия план у нас. Денев изтъкна, че въпреки че резултатите от плана ще се видят след години, подобна стратегия е изключителна важна за българския онкологичен сектор. Той припомни, че до 40% от онкологичните заболявания са предотвратими.
Доц. д-р Веселка Стойнова, началник на Клиника по Образна диагностика, очерта нуждата от създаване на референтни центрове, включително в областта на образната диагностика.
Антираковият план е от национално значение и трябва да бъде над партийния и над личния интерес, заяви при представянето на плана модераторът на събитието Аркади Шарков от ЕКИП. Представителите на пациентската общност апелираха плана да бъде реализиран и надграждан.
Полина Тодорова
