Обидно е големият разговор за здравеопазване да опира до заплати

Трудовите възнаграждения на работещите в сферата на здравеопазването отново влязоха във фокуса на общественото внимание, а причината бе съдебно решение на тричленен състав на ВАС, с което ангажиментът на болничните мениджъри да увеличат заплатите, бе временно спрян. Разпоредбите, с които бе вменено подобно изискване, бяха атакувани от частни и общински болници, а крайното решение по казуса все още се очаква. Докато то стане факт обаче, бодрата заявка, с която здравни власти и синдикати обявиха преди месеци, че заплатите ще се увеличат, и може би по-важното – ще се регулират, на места ще остане само едно добро пожелание. На този фон синдикатите, които изначално би следвало да са наясно как ще се развие казусът, заплашиха с протести, а големият разговор за системата отново се сведе до това колко трябва да получават работещите в нея за труда си, с който опазват човешкото здраве.

Защо се стигна до тук?

Заплатите на лекарите и сестрите са един от вечните проблеми в сектора и любима тема на политиците преди избори, когато обещанията за европейски и достойни възнаграждения се леят едно след друго. Обикновено въпросът „замира“ след вота и се „подгрява“ отново в пленарна зала, където бивши и настоящи управленци го използват за политически замеряния.

Темата отново ангажира обществеността през април, когато бе обявено, че доходите в сферата на здравеопазването ще се увеличат. Начинът, по който бе взето решение да се случи това, бе чрез обвързването на текстове от Колективния трудов договор, в които бяха разписани по-високи минимални възнаграждения на медиците и Анекс в най-важния договор в сектора – Националния рамков договор, който се договоря от БЛС и НЗОК. Записаните нива на основни възнаграждения предвиждат не по-малка заплата от 2000 лева за лекар, 1500 лв. за старша медицинска сестра и 910 лв. за санитар като условие болниците да имат право да работят при по-висок ръст в цените на клиничните пътеки от август. И в тези си нива заплатите се различават значително от възнагражденията на медиците на запад, но определянето им бе аргументирано като начин да се постави основата на по-справедливото заплащане в сектора, който през последните десетилетия успя да създаде милионери и да прогони хиляди български медици извън страната.

Още тогава обаче, по-запознатите с материята, предупредиха, че въпреки твърденията за увеличение на заплатите, подобно договаряне няма да издържи правно и лесно ще „падне“ в съда, както се и случи. Основната причина бе, че от юридическа гледна точка в Националния рамков договор не може да се залага изискване за нивата на заплащане на болниците, които са търговски дружества и в този смисъл имат правото сами да определят възнагражденията на работещите в тях. Този въпрос не попада в обхвата на НРД и последствията от тази правна недопустимост лесно бяха използвани, предимно от частните болници, които атакуваха текстовете пред съда. В решението си тричленният състав на ВАС прие мотивите на лечебните заведения, които оспориха разпоредбите, както и твърденията им, че така разписаните заплати ще доведат до финансови трудности.

Съвсем встрани от тази правна подробност, е важно да се уточни, че колективният трудов договор, в който залегнаха по-високите заплати, бе подписан между синдикалните организации в здравеопазването, а от страна на работодателите единствено от Националната браншова стопанска камара на търговците-дистрибутори на едро на лекарствени средства, медико-санитарни и билкови препарати. Тоест, нито една друга голяма работодателска организация не сложи подписа си под анекса към НРД, включващ текстове от Колективния трудов договор.

Крайно становище по темата се очаква да произнесе петченният състав на ВАС, а дотогава секторът отново се тресе от напрежение.

Ниски или недобре разпределени са доходите на медиците?

Това, което се опитаха да направят договорните партньори в сектора с посредничеството на МЗ, всъщност бе не толкова да увеличат заплатите в болниците, а по-скоро да регулират тяхното разпределение и да намалят „ножицата“ между възнагражденията. В момента реалните доходи на докторите и сестрите се формират от т.нар. ДМС – допълнително материално стимулиране. Всеизвестен факт е че въпросните бонуси се разпределят по усмотрение на болничните директори и шефовете на клиники и отделения, поради което често разликата в заплатите е огромна. Някъде този механизъм е добре работещ, защото позволява по-голямо заплащане срещу повече положен труд и създава относителна справедливост в разпределението на доходите, макар и на места да натоварва особено много определени звена и работещите в тях за сметка на други. От ДМС обаче често биват лишавани специализантите по медицина, които или не получават допълнителни доходи към все още изключително ниските си заплати на фона на колегите си на Запад, или ги получават в доста минимален размер. От трета, практики като раздаването на ДМС, там, където това се прави без ясни критерии, е един удобен начин за осигуряване на огромни доходи по върховете в болничната йерархия.

А реформите?

Независимо какво ще реши по-разширеният състав на Върховния административен съд, е жалко темата за заплатите на лекари и сестри отново да е на дневен ред у нас и да е водеща в големия разговор за здравеопазване. Обидно е и все още в обществения ни дискурс да е тема дали един медик може да покрие битовите си потребности – проблем, който продължава да е факт например за специализантите ни по медицина. Защото след толкова напъни за промени и вече изтърканите клиширани фрази за нуждата от същностни реформи, които редица здравни министри умело употребяват в публичното си говорене, именно такива стъпки биха регулирали заплащането в сектора. Но те са свързани не с грешен административен подход, а със завишаване на контрола, със създаване на ясни критерии и стандарти за качество, с проследяване на ефекта от прилаганото лечение и терапия, със създаване на среда за кариерно развитие пред младите и способни лекари, с осигуряване на възможности за създаване на наука и досег до иновации и съвременен подход в медицината и може би с най-важното – с премахване на условията, които раждат „феодали“ в здравния сектор и които често, макар и не публично, чертаят политиките в него… Всичко това обаче изисква смелост, защото ще има много „обидени“ и много губещи. Дали ще я видим скоро в здравеопазването ни, което все още може да се похвали с достойни лекари, е добре да разберем скоро. Поне ако искаме да задържим и тези, които все още са тук и не съжаляват за избора си.

Полина Тодорова