Увеличението на заплатите в здравния сектор падна в съда

Прилагането на текстовете от анекса към Националния рамков договор, в които е заложено и увеличението на заплатите в сферата на здравеопазването, е спряно от съда. По казуса се произнесе Върховният административен съд. Решението на ВАС е от 15-ти юли и подлежи на обжалване в седемдневен срок. От НЗОК и Министерството на здравеопазването обявиха за Medical News, че ще обжалват решението на магистратите.

С решението на практика е спряно действието на разпоредбите, свързано с ръста на възнагражденията в сектора, докато съдът се произнесе окончателно дали ще бъдат отменени.

Припомняме, конкретни параграфи от анекса към НРД бяха атакувани от Националното сдружение на частните болници, като към жалбата се присъедини и частната Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък”. Втора жалба е подадена и от Националното сдружение на общинските болници. Пред Medical News от общинските болници обявиха наскоро, че  все още очакват среща с Министерство на финансите, на която да бъде обсъдена евентуална подкрепа за този тип лечебни заведения, за да изпълнят нивата на възнагражденията, залегнали в Колективния трудов договор. 

В анекса се предвиждаше не по-малка заплата от 2000 лева за лекар, 1500 лв. за старша медицинска сестра и 910 лв. за санитар. Според разписаното в него до август месец болниците ще работят безусловно при ръст на клиничните пътеки от 25%. Ако искат да запазят това увеличение обаче и след август, болничните мениджъри трябваше да осигурят основни заплати на персонала си в параметрите, разписани в Колективния трудов договор. В случай че не го направят, ръстът на пътеките за тях ще е 15%.

В жалбата се твърдеше, че анексът противоречи на редица закони, както и че двете страни по анекса – НЗОК и БЛС, нямат предоставена по закон компетентност да регулират и определят размер на трудови възнаграждения и тяхното процентно съотношение в общите разходи на изпълнителите на болнична помощ, както и други мотиви.

С решението си съдът спира няколко параграфа от анекса, сред които и текстовете, в които е заложен ръст на заплатите в сектора. Магистратите отменят и текста, съгласно който болничните мениджъри трябва да заделят не по-малко от 50 % от приходите на лечебното заведение от НЗОК за разходи за персонал, а ако не го направят, ще работят при по-ниски цени на пътеките. Пада и текстът, съгласно който болниците с отчетена надлимитна дейност ще трябва да връщат средства, получени по механизма за работа при неблагоприятни условия.

В становището си върховните магистрати посочват, че жалбоподателите правят сравнение между изменението на сумите, които ще се получават по клинични пътеки след изменението на НРД, от което е видно, че не всички суми по КП се увеличават, нито се увеличават пропорционално. „Основателен е аргументът, че въпреки увеличението на цените на някои клинични пътеки, цената на други остава непроменена или е намалена. Съдът възприема извода, че това реално ще се отрази на онези лечебни заведения, които според основните специалности и направления, по които работят, няма да ползват увеличение на цените на пътеките, а ще имат задължение да увеличат трудовите възнаграждения. Приходите им обаче, зависят от цените на пътеките, от броя на обслужените пациенти и от административно определените им месечни и годишни лимити и това е ново допълнително задължение без насрещно покритие. В този случай съвсем реален и непосредствен се явява рискът болниците да бъдат оставени без достатъчен финансов ресурс“, отбелязват от ВАС.

Магистратите приемат и за основателен аргумент, че увеличението на цените на пътеките, не води автоматично до увеличаване на приходите. Това не са предварително изчислени бюджетни плащания, а плащания за извършена и отчетена дейност. Следователно, има лечебни заведения, които според основните специалности и направления, по които работят (т.е. не работят по КП, чиято стойност е увеличена), няма да получат повече средства за дейността си, но ще имат задължение да увеличат трудовите възнаграждения, поясняват от съда.

На второ място, са представени финансови разчети и обосновки за наличието на финансови затруднения на различните по вид общински и частни лечебни заведения към момента. Представени са изчисления, че те ще се задълбочат при прилагане на новите държавно установени правила за разпределение на средствата, които не дават възможност за гъвкавото им управление, с оглед належащите нужди на всяко лечебно заведение. Тази разлика и финансовата загуба са толкова големи, че за оспорващите ще представляват значителна и трудно поправима вреда в периода на действие на разпоредбата, посочват от ВАС.

В решението си магистратите казват още, че оспорените в жалбите разпоредби, от една страна преразпределят средствата в бюджета на болницата, а от друга страна ограничават възможността да се получи заплащане в пълен размер на извършената дейност при оказване на болнична медицинска помощ, ако не са правилно преразпределени или надвишават договорените лимити (нещо, върху което болничните заведения нямат контрол, тъй като в противен случай би означавало при достигане на лимита да отказват лечение на болни, явяващи се надлимитни“ бройки).

Поради задължението на лечебните заведения като изпълнители по договори да оказват медицинска помощ на здравноосигурени лица и поради определянето на предварителни стойности за осъществяване на дейността на болниците това би могло да доведе до ограничаване на тяхната дейност. Определянето на стойностите в рамките на бюджета на НЗОК за болнична помощ ще доведе до незаплащане на извършени вече от лечебните заведения дейности и това би довело до настъпване на значителни имуществени вреди за тях.

Поради това, че оспорените разпоредби биха затруднили или отложили оказването на медицинска помощ, вероятно е да настъпят значителните и трудно поправими вреди и за пациентите, което обуславя нуждата от защита на обществения интерес.

Според съда, основателно жалбоподателите сочат като довод, че промяната на финансирането, макар и привидно увеличена, а от друга страна лимитирането на дейността на здравните заведения, ще ограничи правото на пациента да се ползва от предпочитана от него болнична помощ в определено лечебно заведение.