Разработване на държавна политика по отношение на палиативните грижи за онкологичните пациенти през целия път на лечение, включително и за тези в терминален стадий, е заложено в проекта на Национален антираков план.
Припомняме, липсата и неглижирането на подобен тип грижи е проблем, за който от години алармират различни специалисти у нас.
Основната цел на палиативните грижи е да бъде постигнато най-доброто възможно качество на живот на болния и неговото семейство чрез удовлетворяване в максимално възможна степен на физическите, духовните, социалните и психологически нужди на заболелия. Те се прилагат за облекчаване на различни симптоми, състояния и усложнения както свързани със самото заболяване, както и с нежеланите ефекти вследствие на химиотерапия, лъчелечение, високи дози от определени лекарства и други. Палиативните грижи трябва да продължат да оказват подкрепа за най-ранимите членове на семейството на болния и в периода на траур – след настъпването на смъртта на пациента, гласи проектът на Национален антираков план.
В него се отбелязва, че фокусът на палиативните грижи и лечението е насочен към болния, като усилията са към подобряване на качеството на живот, а не към самото заболяване.
От хронични, нелечими заболявания могат да страдат не само възрастните, но и децата. Без съмнение всички те се нуждаят от продължителни или палиативни грижи, получаването на които реализира правото им на здраве и съхранено достойнство, се подчертава в проекта.
У нас правото на всеки български гражданин на палиативни грижи е регламентирано в Закона за здравето. Целта е поддържането качеството на живот на всеки, страдащ от неизлечимо заболяване, чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта и на свързаните с нея неблагоприятни психологични и социални ефекти. Палиативните медицински грижи включват медицинско наблюдение, здравни грижи, насочени към обгрижване, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта, морална подкрепа на пациента и неговите близки.
В плана е посочено, че у нас палиативните грижи при онкологично болни пациенти се изпълняват в 25 лечебни заведения на територията на цялата страна, сред които университетски специализирани и многопрофилни болници, комплексни онкологични центрове.
По отношение на тези грижи се наблюдава ръст. Така през 2018 г. са проведени 17 987 леглодни, за които НЗОК е заплатила 1 078 785 лв., а през 2019 г. изплатените средства са 1 825 227 лв. за 20 663 леглодни. През 2020 г. при изключително неблагоприятните условия във връзка с епидемичната обстановка са проведени 17 604 леглодни и са изплатени 1 745 599 лв.
В плана се обособяват и някои основни проблеми, свързани с палиативните грижи у нас. Освен ниската цена, в утвърдения алгоритъм на клинична пътека съществува ограничение за болничен престой до 20 дни в рамките на терминален стадий на онкологично заболяване в рамките на 6 месеца. Липсва и регламент, условия и заплащане за предоставяне на медицинска грижа на пациенти в терминален стадий в домашни условия.
Ето защо се предлага отпадане на ограниченията, въведени от НЗОК, по отношение продължителността, времето и мястото на оказването на палиативните грижи, които са болничен престой общо 25 дни в шест последователни месеца. Нужно е и осъвременяване и утвърждаване на изработеният стандарт по Палиативно лечение, в който са разписани правилата на оказване на палиативните грижи, като начин за повишаване качеството им и подобряване качеството на живот на онкоболните пациенти и техните семейства
Според авторите на стратегията потребностите на хората, нуждаещи се от палиативни грижи, изискват обединените и координирани усилия на всички ангажирани институции.
Те предлагат изграждане на структури за палиативни грижи при необходимост и създаване на възможности за осъществяване на палиативни грижи от мобилни палиативни екипи и консултативни центрове, на териториален принцип. Нужно е и обучение на достатъчен брой професионалисти от всички необходими звена, необходими за осигуряването на адекватна палиативна грижа. Предлага се и създаване на информационна платформа за здравните работници, работещи в сферата на палиативната грижа, както и за пациентите и техните близки.
