Готови сме с Антираковия план – засилване на скрининга и национална мрежа за онкологичен контрол

Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане дългоочаквания проект за Национален план за борба с рака. Припомняме, Европейският план за борба с рака бе приет през февруари миналата година и въпреки че няма задължителен елемент за страните членки, въвеждането му, за което настояваха и водещите онкоспециалисти у нас, е от ключово значение за съвременната диагностика, скрининг, превенция, иновативно лечение на пациентите с онкозаболявания и условия за добро качество на живота им като цяло.

Работната група по изработването на плана е председателствена от заместник-здравния министър в оставка д-р Петър Грибнев, а заместник-председател е проф. Асен Дудов.

По данни на СЗО раковите заболявания са причината за приблизително 20 милиона заболели и 10 милиона смъртни случая по света през 2020 г., като около 1/3 от смъртните случаи се дължат на тютюнопушене, висок индекс на телесната маса, прекомерна консумация на алкохол, неподходящ хранителен режим и липса на физическа активност. Почти 1/4 от заболелите в световен мащаб и близо 2 милиона са смъртните случаи в Европа. За сравнение за същия период броят на новодиагностицирани случаи на онкологични заболявания в България е 36 451, а броят на смъртните случаи се равнява на 19 460. Ракът на простатата, дебелото черво, белия дроб, млечната жлеза и маточната шийка са сред топ 5 най-често срещаните видове рак в страната сред популацията от мъже и жени, се пропомня в Националния антираков план.

Причините за подобна неблагоприятна статистика са многофакторни и сред тях са експозиция на вредни влияния, липса на висококачествени програми за първична превенция, ниска здравна осведоменост и култура, недостатъчни програми за ранно откриване, късно диагностициране, неравномерно разпределение на висококачествена онкологична помощ, липса на достатъчно съвременно оборудване, липса на ефективно прилаган мултидисциплинарен подход в онкологията. Други проблеми, които се набелязва в него са, липса на интегрирани онкологични бази данни и контрол на качеството, недостатъчни инвестиции във всички аспекти на онкологията, застаряващо население и други, се припомня още в плана.

Националната стратегия за борба с рака си поставя шест основни цели, които са разделени в различни етапи, а именно:

  • Развитие на система, която предлага устойчиви и модерни грижи по отношение на онкологичните заболявания.
  • Осигуряване на условия за подобряване на здравната осведоменост и култура и за прилагане на навременни превантивни мерки за елиминиране и намаляване на експозицията на вредни влияния, породени от подлежащи на изменение рискови фактори, които да ограничат заболяемостта сред населението и да доведат до по-висока здравна култура и по-здравословен начин на живот.
  • Въвеждане на съвременни скринингови програми за рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на простатата, целящи да обхванат възможно най-голям процент от таргетната популация, въвличайки общопрактикуващите лекари в процеса и осигурявайки подходящ механизъм и скринингови методи в съответствие с европейските и световни стандарти. Проучване на доказателствата и създаване на скринингова програма за рак на белия дроб.
  • Осигуряване на възможности за съвременна диагностика за пациентите и равен достъп до диагностични методи, центрове и водещи специалисти.
  • Осигуряване на равен достъп на пациентите до съвременно лечение и успешно интегриране на мултидисциплинарния подход и системното онкологично лечение в клиничната практика в страната.
  • Подобряване качеството на живот и удовлетвореността от медицинските и немедицински грижи и реинтеграция чрез изграждане на ефективна мрежа от звена, специалисти и форми за пълноценна комуникация с пациентите и техните близки.

Особено място в плана се отделя на скрининга, като той си поставя за цел максимален скринигов обхват на хората, изложени на риск от развитие на рак на дебелото черво, рак на млечната жлеза, рак на маточната шийка и рак на белия дроб. Планира се засилване на ролята на ОПЛ в скрининговия процес и активното информиране на обществото за ползите от тези програми. Така например се посочва, че България, Гърция, Латвия и Румъния са единствените държави в ЕС, които не провеждат скринингови кампании за колоректален карцином. В същото време авторите на плана посочват, че петгодишната преживяемост при диагноза колоректален карцином в ранен стадий е 90%, който може да бъде установен с редовни ежегодни скринингови изследвания.

Фокус се поставя на специфичните онкологични популации, включващ рак при децата, редки тумори и злокачествени тумори на хематопоетичната система.

Залага се и реорганизиране на извънболничната и болничната помощ, като се предвижда до края на юни 2022 г. ясно да се разпишат функциите на лечебните заведения по отношение на диагностиката, лечението, проследяването и диспансеризацията на пациентите с онкологични заболявания. Акцентира се и на предотвратяването и намаляване на риска от рак, причинен от инфекции.

Внимание се обръща и на образната диагностика като ключов елемент за потвърждаване на дадено онкологично заболяване,за наблюдаване развитието на болестта, както и планирането и оценката на ефекта от лечението. Възможността за прецизно идентифициране на предракови тъканни аномалии и ранни онкологични заболявания може да спести множество потенциални финансови и физически тежести за пациента и неговите близки.

Планът залага и Създаване на Национална мрежа за онкологичен контрол, която ще комбинира онкологичните центрове с високи постижения в цялата страна. Всеобхватните онкологични центрове представляват функционално интегрирани структури, които се занимават с управлението на всички аспекти на грижите за рака. В тях трябва да се прилага мултидисциплинарен персонализиран подход на всички нива, гласи стратегията.

Също така се планира изграждане на Център за политики в областта на онкологията, който ще трябва да проследява опита, политиките и добрите практики в европейски и световен мащаб и да предоставя консултации по определени проекти и активности на заинтересованите страни.

Планът предвижда и мерки, свързани с медицинските специалисти в сферата на онкологията, като въвеждане на промени в учебния план, стандартизиране на специализираните академични звена и други. Ще се създаде и рутинен мониторинг на човешките ресурси и на нуждите на здравните специалисти в областта на онкологичните заболявания. Той планира и разработване на актуален онкологичен регистър, интегриран като част от Националната стратегия за електронно здравеопазване.