Хирургичното лечение (било то лобектомия или тиреоидектомия) е в основата на терапията при пациенти с диференциран рак на щитовидната жлеза. След интервенцията много от тях, особено тези, чийто тумор е с характеристики на умерен или висок риск, преминават през курс с радиоактивен йод с цел аблация на остатъчната тъкан. За да определят дали пациентите с нискорисков рак биха извлекли полза от следоперативно лечение с радиоактивен йод, Leboulleux et al. провеждат рандомизирано проучване, включващо 776 участници с малки, диференцирани тумори и без данни за обхващане на лимфни възли. Пациентите биват разпределени в две групи- получаващи и неполучаващи радиоактивен йод, и биват проследявани за период от три години.
Първичната крайна цел е комбинация от „функционални“ инциденти (каптация на радиоактивен йод извън щитовидното ложе при тестовата група), „структурни“ инциденти (находка при ултразвуково изследване на шията, насочваща към рецидив) и „биологични“ такива (повишена серумна концентрация на тиреоглобулин или антитела срещу тиреоглобулина). Тези събития се регистрират при 4% от представителите на двете рамена в проучването.
Коментар:
В рамките на изследването, адювантното лечение с радиоактивен йод не подобрява прогнозата поне в хода на 3-годишното проследяване, при селектирани пациенти с нискорисков диференциран рак на щитовидната жлеза. Редактори по публикацията отбелязват, че приложението на радиоактивен йод след оперативното отстраняване на щитовидната жлеза при този контингент намалява през последните години и получените резултати са в съгласие с тази тенденция.
Източник:
- Leboulleux S et al. Thyroidectomy without radioiodine in patients with low-risk thyroid cancer. N Engl J Med 2022 Mar 10; 386:923. (https://doi.org/10.1056/NEJMoa2111953. opens in new tab)
https://www.jwatch.org/na54686/2022/03/10/radioiodine-after-thyroidectomy-patients-with-low-risk
