Д-р Йорданов, отличник от МУ-София: Ще се върна в България, ако трудът на всички лекари, а не само на малка част от тях, бива уважаван

Д-р Владимир Йорданов е един от тримата абсолютни отличници, които тази година се дипломираха в Медицинския университет-София и бяха отличени със „Златен Хипократ“. Той е избрал да продължи своя професионален път в Швейцария, където ще специализира вътрешни болести и кардиология. Разговаряме с него за бъдещето пред един млад лекар.

Д-р Йорданов, Вие сте един от пълните отличници на МУ-София тази година, което доказва задълбоченото Ви отношение към медицината още от самото начало на професионалния Ви път. Интересувате ли се обаче от случващото се на политическата сцена у нас, притесняват ли Ви последните събития?

Да, интересувам се и се притеснявам от ставащото в последно време. Трудно ми е да кажа кое е правилното политическо действие в момента. Може би трябваше да дадем малко повече шанс на това правителство. Определено обаче бих искал да има повече стабилност в държавата. Ако правителството пада на всеки шест месеца, със сигурност няма да имаме по-добра здравна система, а това се отразява и на работещите в нея.

Защо избрахте медицината за своя професия и какво следва за Вас в професионално отношение след завършването на МУ-София?

От дете ми вървеше много математиката, аз съм завършил и математическа гимназия. Първоначално се бях насочил към учителската професия, исках да стана учител по математика, но след разговори с мои близки, размислих и се ориентирах към втория си избор – медицината. Ще продължа своето обучение в Швейцария, в клиника в Давос, където ще специализирам вътрешни болести, а след това кардиология.Системата там е по-различна от българската и за да запиша кардиология, преди това трябва да премина вътрешни болести. Също така, на практика по време на обучението си ще сменя няколко болници, така е изградена специализацията – на всеки две-три години се сменя болницата. Може би интересът ми към математиката ме насочи и към кардиологията, в нея има много физика и е от „по-точните” специалности в медицината.

Защо се насочихте към Швейцария, а не България?

Ако бях останал в София, трябваше да принудя баща ми да ме издържа, защото заплатата на специализантите по медицина в България е недостатъчна, за да може един млад лекар да живее самостоятелно под наем, в случай че не разполага със собствено жилище. Не бих искал да притеснявам близките си. В Швейцария един специализант започва работа срещу 7000 франка, което е напълно достатъчно, за да живее спокойно, докато вземе специалност.

На следващо място – ние често възхваляваме обучението в Западна Европа и исках да се убедя лично дали то действително е по-добро. Твърди се, че на Запад се прилага много по-практическа медицина, базирана на доказателствата. Искам да видя дали това е така. Засега обмислям, след като взема специалност, евентуално да се върна в България.

Кои са основните трудности пред младите лекари в България, освен финансовите затруднения в началото на работата им?

Друго нещо, което е доста голям проблем пред младите лекари, е отношението към тях от страна на хората с опит. Факт е, че на много места към тях се държат добре, има приемственост и предаване на опита, но в други това не е така. Те са неглижирани, държат се с тях неуважително, крещи им се без причина. Според мен в България не можеш да си сигурен дали шефът ти е на този пост заради истински качества и професионализъм. Част от ръководните кадри не oсъвременяват достатъчно знанията си и не практикуват медицина, която се практикува на Запад. Разбира се, имаме прекрасни професори и доценти, които се раздават за младите.

Все още има проблеми и със специализацията у нас и места се дават по някакви странични начини, не толкова заради знания. Ще дам пример и с т. нар. тристранни договори, при които специализацията се провежда в база за обучение, сключила договор с друго лечебно заведение, което не обучава бъдещи специалисти. Така практика те работят в две болници, но едната не им плаща заплата. Тези договори са абсурдни на фона на заплата от няколко хиляди евро в Германия и в други страни, в които много лесно можеш да запишеш специалност поради големия недостиг на лекари. Заради всичко това си мисля, че младите лекари се задържат у нас единствено заради емоционалната привързаност и лични причини.

Вашият випуск бе сред тези, които се обучаваха в условия на пандемия от COVID. Отрази ли се негативно тя на занаятията ви?

Да, определено. Имахме предмети, по които почти нямахме обучение. Не знам дали защото лекарите, които ни преподаваха, бяха много заети заради пандемията или защото нямаха мотивация да преподават в онлайн форма, но със сигурност обучението ни пострада. Част от изпитите мога да определя като пародийни, защото бяха писмени, което в медицината не е критерий за добра оценка. Разбира се, имахме и преподаватели, които и в тези нови условия изпълняваха стриктно задълженията си и успяха да ни преподават качествено. Преди това предизвикателство, свързано с COVID, смея да твърдя, че обучението в МУ-София не се различава особено от програмите в западните университети. Имам приятели в Германия и Испания и когато съм обсъждал с тях учебните ни планове, не сме намирали големи различия.

Имате опит и в COVID oтделение. Какви впечатления имате от работата на „първа линия“ с пациенти с коронавирус?

Работих известно време в Инфекциозна болница в София и мога да споделя, че бях приет изкючително добре от екипа. Имахме много работа. В периода, в който беше пикът на пандемията, буквално не можеше да седнеш за няколко минути, изцяло си ангажиран с пациентите. Впоследствие, когато случаите намаляха, и работа се нормализира. Аз бях ваксиниран още в началото на вълната и нямах притеснения за себе си. Със сигурност пациентите, които бяха ваксинирани и въпреки това се разболяха и бяха хоспитализирани, преминаха по-леко през заболяването.

На фона на проблемите, които посочихте пред младите лекари, какво е Вашето послание към българските здравни власти? В каква България искате да се върнете?

В България, в която трудът на всички лекари, а не само на малка част от тях, бива уважаван.

Полина Тодорова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email