Политическа криза и поредният трус за здравеопазването

Страната е в поредната политическа криза, която неминуемо ще се отрази на всички сектори, сред които и здравният.

Правителството на Кирил Петков стана първото в най-новата ни история, което беше свалено с вот на недоверие с мотив от опозицията – провал във финансовата и икономическата политика. Срещу кабинета гласуваха 123-ма депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН и „Възраждане“. Правителството бе подкрепено от 116 депутати от ПП, БСП, ДБ, в които влизат 6-имата напуснали партията на Слави Трифонов, както и един погрешно даден глас от ДПС.

“Беше чест за мен да водя правителство, което беше свалено от г-н Пеевски, от г-н Борисов, от Слави Трифонов и от г-жа Митрофанова … Това, което не разбраха, е, че така не могат да спечелят българския народ”, заяви премиерът Кирил Петков в първото си изявление след вота на недоверие към кабинета.

След свалянето на правителството предстои президентът Румен Радев да организира консултации между политическите сили. Първият проучвателен мандат за съставяне на правителство ще отиде при най-голямата парламентарна група – тази на “Продължаваме промяната”. Премиерът в оставка Кирил Петков ще има седем дни, за да представи състав и структура на правителство. След вота на недоверие, Петков обяви, че ще предложи кабинет в същия състав, което означава, че за министър на здравеопазването отново ще бъде посочена проф. Асена Сербезова.

Ако опитът е неуспешен и ПП не намерят достатъчно гласове „за“ кабинета, възможността да излъчи правителство ще получи втората по численост парламентарна група – ГЕРБ-СДС, които вече обявиха, че ще върнат мандата. При такъв развой държавният глава ще трябва да избере на коя от останалите пет парламентарни сили да връчи последния проучвателен мандат. В случай че и този опит е неуспешен, Радев ще назначи служебен кабинет, ще разпусне парламента и ще насрочи нови избори. След политическата рулетка, най-ранната възможна дата за поредните предсрочни парламентарни избори е последната седмица на септември или през октомври.

Днешното поведение на опозицията в пленарна зала затвърди блокирането на държавния апарат. За втори пореден ден депутатите на ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН и “Възраждане” не се регистрираха и не осигуриха нужния за започване на редовното заседание кворум.

Блокирането на работата на парламента в момента е крайно нежелателно, защото редица закони, касаещи и здравният сектор, трябва да бъдат гласувани на второ четене. Най-важният от тях е актуализацията на Държавния бюджет. Чрез нея са предвидени 22 милиона лева за увеличение на заплатите на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването съгласно подписания през април Колективен трудов договор в отрасъл Здравеопазване 2022 г. Сред тях са центровете по трансфузионна хематология, регионалните здравни инспекции, Центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници и други. Със сумата е планирано да се достигнат възнагражденията спрямо КТД за 7 796 работещи в структурите към ведомството.

Други 34 млн. са планирани за осигуряване на увеличението на заплатите на работещите в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детските градини.

Приемане на второ четене се очаква и на актуализацията на бюджета на НЗОК, с която се залагат 65,5 милиона лева повече за сектора.

Нерешен остава и въпросът с риска общинските болници да не успеят да осигурят по-високите заплати за работещите там. В опит да се намери решение се очакват разговори с представители на финансовото и здравно министерство, но дали те ще доведат до резултат на фона на политическата криза, не е ясно. Август месец МЗ трябва да е наясно и с разчетите кои други болнични структури също срещат трудности с осигуряване на по-високи заплати.

Държавно дофинансиране се очаква по проекта, свързан с обновяването на спешната помощ. Остава нерешен и въпросът за изграждането на Национална детска болница, който в момента е на етап предпроектно проучване на възможни терени. Финализиране се очаква и по националния антираков план, който е на етап проект.

Активността и работата по всички тези въпроси, а и несъмнено на още редица други, рискуват да се забавят заради поредната доза политически трусове у нас. Какъв развой ни очаква ще покажат следващите седмици и месеци. А дали ще посрещнем есента със здравен министър, който ще се заеме с поредната „доза чистки” и смяна на болнични мениджъри, наместо реформи, които да създадат по-добра за медици и пациенти система, зависи само от отговорността на държавниците ни. Които и да са те.

Полина Тодорова