Затвърждава се тенденцията за застаряване на медицинския персонал у нас, намаляването на броя на медицинските сестри, както и кадровото „оголване“ на определени медицински специалности. Това става ясно от данните на Националния стастически институт за лечебни заведения и медицински персонал през изминалата 2021 г. На този фон статистиката отчита завишаване в броя на болничните легла.
Според данните, в края на 2021 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 604 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 499, като 6 585 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 451, от които 28 816 медицински сестри и 3 264 акушерки. За сравнение, през предходната 2020 година лекарите са били 29 717, а специалистите по здравни грижи 44 676. Сестрите са били с над 300 повече или 29 160. Националната статистика отчита ръст в броя на лекарите по дентална медицина, чийто брой се увеличава от 7312 на 7499.
В края на миналата жените лекари у нас са повече от мъжете и съставляват 55,8% от общия брой или 16 517 при 13 087 мъже лекари (44,2).
Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55-64 години, които са 10 338 или 34.9% от общия брой. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 4 935 или 16.7%, а най-възрастните (на 65 и повече години) – 5 521, или 18.6%, отчита националната статистика.
По отношение на разпределението на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите, които са 3 945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология – 6.2%, акушерство и гинекология – 5.9%, анестезиология и интензивно лечение – 5.6%, хирургия – 5.2%, и нервни болести – 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни болести – 248 (0.8%), сочат още данните на НСИ. Проверка на Medical News показва, че в градове като Видин, Силистра, Добрич има например само по двама инфекционости.
Осигуреността с лекари в края на 2021 г. общо за страната е 43.3 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 11.0. В сравнение с 2020 г. осигуреността с лекари и с лекари по дентална медицина се увеличава незначително (43.0 и 10.6 на 10 000 души от населението), сочат още данните от НСИ.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 23.4 до 67.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници, Плевен, София, Пловдив и Варна. Най-нисък е показателят за областите Кърджали, Добрич и Силистра. Цялостно, НСИ отчита, че в сравнение с 2020 г. осигуреността с лекари и с лекари по дентална медицина се увеличава незначително (43.0 и 10.6 на 10 000 души от населението).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. остава непроменена. Най-висок е показателят за областите Плевен, Видин и Стара Загора, а най-ниска в областите Кърджали, Търговище и Разград.
По отношение на данните за болничната обезпеченост в страната, данните на НСИ сочат, че в края на годината в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 491 легла, от които 319 болници с 52 246 легла. В сравнение с предходната година лечебните заведения за болнична помощ намаляват с едно, а леглата в тях се увеличават с 275, или с 0.5%.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2021 г. е 796.8 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. се увеличава с 12.9 пункта (783.9). Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски са в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1).
