Власт и здравни реформи под въпрос

След разрива в коалиционното управление, провокирано от оттеглянето на подкрепата на „Има такъв народ“, страната ни е изправена пред поредната политическа криза. Нестабилността във властта, независимо от сценария, който ще се разиграе в следващите седмици и месеци, чертае бъдеще, подлагащо на риск всички опити за секторни реформи, включително и тези в „най-болната“ сфера – здравеопазването.

До момента управляващата коалиция разполагаше със 134 депутати, които бяха достатъчни за подкрепа на законодателно ниво в 240-местния ни парламент. Излизането на групата на Слави Трифонов от управлението обаче ги сведе до 109, което е под нужния за парламентарно мнозинство брой депутати. Премиерът Кирил Петков заяви, че очаква да получи подкрепата на 12 депутати от ИТН, неколкократно поздрави за смелостта петимата депутати, напуснали групата на Трифонов и посочи, че „въпросът е техният пример да бъде последван от още 7 човека”. На този фон и дни преди обсъждането в пленарна зала на ключовата за всички сектори актуализация на държавния бюджет, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов побърза да заяви, че „най-добрата актуализация на бюджета е оставката на правителството“, което красноречиво говори за бъдещото поведение на най-голямата опозиционна група.

Независимо от това как ще се развие поредният епизод от политическия сериал у нас, място за оптимизъм в очакванията за реализиране на бързи ключови промени по отделните политики, сред които и здравните е, меко казано, наивно. Заявката за работа на властта в условия на правителство на малцинството, което търси подкрепа за важни законопроекти, също е трудно изпълнима. Евентуални предсрочни избори и ново завъртане на политическата рулетка пък неизменно означава забавяне на всички важни реформи, изискващи законодателна намеса и контрол.

Сред най-страдащите сектори от всяка политическа криза у нас е здравният, който от години чака своите реформи, затъвайки във все по-дълбока кадрова криза и създаващ продукт, от който за съжаление броят на недоволните пациенти и лекари надделява. Стабилността във властта е съществена не само като ключ за бъдещи същностни промени, които да подобрят условията на работата на медиците и на грижите за пациентите, но и за да се създаде перспектива и възможност за прилагане на най-добрите медицински практики у нас – въпроси, които все по-често се посочват като пропуск на системата и причина за напускането й и търсенето на професионална реализация навън на голям брой от младите ни лекари и медицински сестри.

Евентуален силен политически трус или забавяне на законодателната дейност със сигурност ще се отрази и на редица заявки за промени в сектора.

Сред тях са завършването на дигитализацията на системата, инициирането на дебата за въвеждането на Диагностично-свързаните групи, изграждането на Национална детска болница, спасяването на проекта за обновление на спешните центрове, актуализацията на Националната здравна карта, създаването на условия за повече контрол на качеството, “рестатрирането” на трансплантационната дейност и редица други важни теми. Отворен остава и въпросът доколко ще се осъществи и заявката за увеличение на заплатите в сектора, която засега изглежда най-трудно осъществима в общинските болници и за която ще се търси допълнително финансиране. От сдружението на този тип лечебни заведения наскоро обясниха, че очакват разговори с представители на МЗ, с които да търсят варианти как да се осигурят разписаните в Колективния трудов договор по-високи нива на заплащане. Сред всички тези теми, почти като езкотика стои и законовото „обличане“ на въпроси като задължително продължаващо медицинско образование, за което в последните години активно се говори в здравните среди, както и други важни за съсловието въпроси.

Как ще се развие политическото бъдеще на страната и ще разберем съвсем скоро. За съжаление едно е сигурно – фокусът в следващите дни и седмици ще е изместен от реформите към политическите пазърлъци, а цената ще я платим всички.

Полина Тодорова