Дигиталната трансформация в България в клиничните изпитвания е вече факт и тя променя здравеопазването. Това заяви д-р Росен Димитров, заместник-председател на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването DHI Cluster Bulgaria, по време на представянето на най-новите дигитални решения за подобряване работата на медицинските специалисти и спонсорите в клиничните изпитвания, разработени от компанията Sqilline. Мира Ганова, изпълнителен директор на DHI Cluster Bulgaria, посочи, че устойчиво и ефективно здравеопазване е невъзможно без основаване на данни и технологии.
„Повишаването на необходимостта от създаването на иновативни терапии, които лекуват и удължават живота на пациентите доведе до тенденция за постоянно увеличение на броя на клиничните изпитвания. Те обаче обхващат все по-малко пациенти и са с все по-сложен дизайн на протоколите“, заяви Десислава Михайлова, генерален мениджър на Sqilline. Тя изтъкна и че пандемията от COVID e довела до много промени в средата на провеждане на клиничните проучвания, като е наблюдаван спад в пациентския достъп до тях. Негативно влияние оказва и войната в Украйна, където се провеждат 647 клинични изпитвания, както и в Русия, където са били започнали 1655 проучвания.
Михайлова акцентира и на все по-голямата необходимост от дигитализация в процесите на провеждане на клиничните изпитвания с цел оптимизиране и улесняване работата на лекарите и осигуряване на по-бърз достъп до лечение на пациентите. Тя посочи, че в момента има около 1300 КИ с виртуални елементи в тях, което е ръст от над 90% в сравнение с 2020 година. Дигиталното събиране на данни в изпитванията на нови терапии пък се е увеличило 12 пъти в сравнение с 2016 година.
Михайлова представи подробно и разработената от Sqilline Danny Platform – платформа, базирана на реални данни от онкологията, кардиологията и други заболявания. Софтуерът обработва електронните здравни досиета от 50 болници в България и създава алгоритми, които проверяват качеството на данните, работят с различни езици и правят прогнозни анализи, разясни Михайлова. „Не бива да използваме лекарите за база данни. Тяхната работа е много по-значима“, изтъкна тя, отбелязвайки, че преглеждането на цялата документацията около идентификацията на подходящите за клиинични изпитвания пациенти отнема средно от 3 до 6 месеца. „Ние създадохме машинни алгоритми, които са автоматични и в помощ на лекарите да четат по зададени критерии всички документи – епикризи, онкологични протоколи, лабораторни изследвания. Изследователите могат да видят на момента в една кохорта селектираните от алгоритъма пациенти, които отговарят на критериите от протокола. Така съкращаваме ръчната работа до минимум“, посочи тя.
Участие в събитието взеха различни водещи специалисти, които споделиха опита си с използването на платформата.
Преглеждането на информация и прехвърлянето на данните изисква огромни усилия, губи разход и време, заяви д-р Радослав Мангалджиев, който е началник на Отделението по медицинска онкология в Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания. Той посочи, че данните в системата до момента са структурирани така че да обслужват нуждите на НЗОК. Според него технологичните компании трябва да поемат инициативата за дигитализацията в сектора на проучванията, а държавата да залага само нормативната рамка.
Д-р Антоанета Томова, началник на „Първо вътрешно химиотерапевтично отделение“ към Комплексен онкологичен център – Пловдив, заяви че преглеждането на данните на пациентите представлява къртовски труд, който ограбва времето на лекарите. Тя посочи, че дигиталните решения в тази насока са един елегантен иновативен подход, който улеснява значително работата на специалистите. Към мнението й се присъедини и проф. Ива Петкова, Национален консултант по офталмология, която сподели, че преглеждането на многото данни около проучванията създава напрежение за лекарите. Тя изтъкна, че дигитализацията в тази насока улеснява много ежедневната работа на лекарите и им позволява те да взимат и управленски решения. „Ако в този процес се включват и повече болници, ние ще имаме една по-добра обща реална картина и статистика за нашите пациенти, което ще позволи и рекапитулация на терапиите им“, каза тя.
Проф. Иво Петров, медицински директор на Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов център и член на Експертния съвет по кардиология към МЗ, се спря на дигитализацията в областта на сърдечно-съдовите заболявания, които по думите му са социално-значими. Той изтъкна, че България има нужда от разработването на подобни практики в национален мащаб. „За съжаление все още такива иновативни решения не са национална стратегия, а това трябва да се случи“, коментира той. Проф. Петров посочи, че дигиталните данни, събирани в клиничните изпитвания, биха могли да се използват и на институционално ниво, както и при подготовката на научни публикации.
Доц. д-р Теодора Чамова от Катедрата по неврология към Клиника по нервни болести в УМБАЛ Александровска се спря на редките болести, посочвайки, че те представляват диагностично предизвикателство. Тя отбеляза, че поставянето на диагноза за този тип заболявания отнема средно между 5 и 6 години, през които пациентът се среща с различни тип специалисти. Все повече от тези пациенти обаче може да бъдат лекувани, ако заболяването се диагностицира по-рано, каза тя, изтъквайки и ролята на селективните скринингови програми, които идентифицират по-рано пациентите и благодарение на дигиталните технологии.
Полина Тодорова
