Д-р Николай Шарков: Пакетът с дентални дейности за възрастни е недостатъчен

Наскоро д-р Николай Шарков бе преизбран за председател на Българския зъболекарски съюз. В края на миналата година той бе избран и за престижния пост ковчежник на Световната дентална организация (FDI). Разговаряме с него за предизвикателствата, начело на съсловната организация на специалистите по дентално здраве, която води началото си от 1905-та година.

Д-р Шарков, наскоро бяхте преизбран за председател на Българския зъболекарски съюз. Какви задачи си поставяте в началото на втория Ви мандат?

По време на Редовния конгрес бяха избрани председател на Българския зъболекарски съюз, седем мои заместници, главен секретар, председатели и членове на комисията по професионална етика, на контролната комисия, членовете на висшия медицински съвет от страна на БЗС и членовете на комисията по рамковия договор. Виждате какъв голям „отбор” сме, а основната ни задача е защитата на всички членове на Българския зъболекарски съюз. На практика обаче по този начин ние защитаваме и пациентите в България и тяхното дентално здраве. След седмица в Бургас предстои и XX-ият Научен конгрес на БЗС. Събитието повече от 17 години е част от програмата за продължаващо обучение на Световната денталната организация, което означава, че е с много голям авторитет. То ще се проведе от 16-ти до 18-ти юни в гр. Бургас, като участие ще вземат лектори от цял свят, както и признати български специалисти. Предстои и извънреден конгрес на БЗС през есента, на който трябва да приемем параметрите на Националния рамков договор. Успоредно с всичко това трябва да работим за специализацията на лекарите по дентална медицина – там с огромни усилия успяхме да обособим в отделна глава специализацията по дентална медицина, но остана проблемът, че нямаме бази за специализация извън факултетите. Наближава и завършването на НЗИС, където също има много въпросителни. Първата такава, за която настояхме, бе да убедим здравния министър, че е нужно отлагането на електронната рецепта.
Сред другите теми, които са на дневен ред, е продължаващото медицинско образование, където може би са нужни законодателни промени. В момента то е заложено като текстове, но без никакви санкции при неизпълнение.

Наскоро беше подписан и анексът за денталните дейности към Националния рамков договор. Удовлетворява ли Ви той?

За мен, като доайен в преговорния здравноосигурителен процес, това бяха едни от най-трудните преговори. Между другото, в началото срещнахме разбиране от финансовия министър Асен Василев, след това обаче процесът се затормози, особено във връзка с нашето желание да увеличим цените спрямо стагфлацията. Трябва да подчертая, че ние сме на чистия частен пазар и всеки лекар по дентална медицина инвестира в своя ежедневен труд за всичко. Най-накрая достигнахме до едно разумно решение да увеличим цените на всички дейности с 30%. Не знам обаче при тези продължаващи сътресения на пазара дали то ще е достатъчно. Тази година успяхме да увеличим пакета за възрастни с една много социална дейност – да се осигури дентално лечение на здравноосигурени лица с психични заболявания под обща анестезия и след навършване на 18-годишна възраст. До момента тя беше достъпна само за лицата до навършване на пълнолетие. Намали се и доплащането при децата. За тях денталният пакет е добър.

Такъв ли е обаче той за възрастните?

Пакетът с дентални дейности за възрастни лица е недостатъчен и явно още дълги години ще се борим за неговото увеличение. В продължение на години ние алармираме за този проблем. Не можеш за една година да имаш право на един преглед и три дейности, които са или поставяне на пломба или екстракции – вадене на зъб или комбинация от тях. Пакетът за възрастни трябва да стане поне като този при децата, но за това се изискват милиони. С наши усилия успяхме да извоюваме тотални протези за напълно обеззъбените хора. В началото това беше само за определена възрастова структура, но ограничението отпадна и сега всеки, който се нуждае от пълно протезиране на горна или долна подвижна протеза, може да си я направи. За миналата година сме направили 65 000 такива протези. Ние извоюваме дейностите, които трябва да се осигурят на населението, но тази война е много самотна. Нито гражданското общество ни подкрепя в нея, нито т. нар. пациентски организации – да сте чули някоя национално-представителна пациентска организация да се бори за повече средства за денталните дейности?

Предстои актуализация на бюджета на НЗОК. Какви ще са настояванията на Българския зъболекарски съюз по отношение на денталните плащания?

На този етап не знам какви средства ще са планирани в актуализацията по бюджета за дентална помощ. За съжаление не съм оптимист. Да се надяваме да надделее разумът, защото много често към здравеопазването се подхожда като към счетоводна дейност, а здравеопазването е особен продукт. Това е стратегически продукт, защото от него зависи да има здрави хора за всеки един отрасъл от нашия икономически живот.

Какво е денталното здраве на българина?

Българинът трудно възприема денталното си здраве като неразделна част от общото си здраве. А трябва да е наясно, че разболее ли се нещо в устата, това дава отражение на всички органи и системи в човешкото тяло, както и обратното. Ще ви цитирам само някои данни – в групата на 60-годишните, които са над милион и деветстотин хиляди, 20% са с напълно обеззъбена горна челюст, 17% с напълно обеззъбена долна челюст, а 13% с напълно обеззъбена горна и долна челюст. Всичко това говори, че денталното здраве на българина не е добро и причината е и ниската здравна култура. На мнение съм обаче, че постепенно българинът ще промени отношението си към здравето на устата.

Наскоро Япония предложи на FDI в резолюция да залегне, че хората над 80-годишна възраст трябва да имат 20 естествени зъби. Вярвам, че и ние ще доживеем такива промени, макар и по-бавно.

По-добро ли е денталното здраве на децата в България?

Последното ни огромно епидемиологично проучване обхващаше 20 160 деца в различни възрастови групи. Проучването бе неразривно свързано с началото на държавната Национална програма за профилактика на оралното здраве на децата в България, за която отговаря Министерството на здравеопазването. Установихме, че само около 30% от децата на 5-6 години са със здрави временни зъби, тоест 70% са с болни. В групата на 12-годишните 80% бяха с болни зъби, а при 18-годишните – 92% бяха с болни зъби. Това изследване потвърди мои предходни изследвания, според които всеки 4-ти 18-годишен е поне един изваден постоянен зъб. Устната хигиена на всички тези възрастови групи е в ужасно състояние и аз си обяснявам това с ниската здравна култура. Добрата новина е, че от години у нас действа Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 г., която вече дава резултат. След няколко години ще бъде направено друго проучване, което да види в конкретика дали тя е подобрила ситуацията. Пилотните резултати от нея показват, че в групата на 12-годишните кариесите в Смолян, където положението бе трагично, са спаднали с 25% и това се дължи на действието на програмата и на колегите, които работят по нея. Ще ви дам пример и със скандинавските страни, които имат далеч по-добро дентално здраве, а причината е, че там вече 50 години работят профилактичните програми за деца.

Колко често човек трябва да посещава стоматолога си?

Ако няма оплаквания, два пъти годишно. Малко известен факт е и че ако при една жена се установи бременност, тя има право на още един преглед при лекар по дентална медицина по НЗОК за календарната година. Точно тогава се дават съвети и за правилното развитие на бебето по време на бременността чрез поведението на майката, както и за устната му хигиена в бъдеще.

Как се отрази епидемията от COVID на денталните специалисти и възстановиха ли те вече дейността си?

Ние не затворихме кабинетите си и успяхме да запазим денталната помощ, която е чисто частна. В началото имахме огромни трудности с личните предпазни средства, но постепенно този проблем бе преодолян. Факт е обаче, че имаме спад от 40% в дейността. Постепенно тя започва да се възстановява, но това ще е много бавен и дълъг процес. Категорично мога да заявя, че зъболекарските кабинети бяха и са най-безопасното място – в тях непрекъснато се взимат мерки за дезинфекция. При нас рискът от заразяване е най-малък. Само ще припомня, че извънредното положение бе обявено на 13-ти март 2020 година, а на 16-ти март създадох наш кризисен щаб, като на 19-ти ние първи пуснахме триажната форма, тоест още в първите дни на епидемията ние предприехме мерки.

Снимка: Medical News

Полина Тодорова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email