Най-важното за добрия контрол на кръвното е диспансерните прегледи да бъдат равномерно разпределени в рамките на цялата година и да не се допуска 6 месеца, в които пациентът да не е имал среща с кардиолога. Tова заяви пред БНР проф. Арман Постаджиян, ръководител на Българската лига по хипертония и началник на отделение по кардиология в МБАЛ „Св. Анна“в София. У нас за 16-а поредна година се провежда Националната здравна кампания „Измерване, което спасява живот. Твоят“. Организатор на събитието е Българската лига по хипертония.
Той припомни, че хипертонията е водещ фактор за заболеваемост и смъртност в света.
По думите на проф. Постаджиян пътят на пациента с хипертония в България е добре очертан. Той започва от общопрактикуващия лекар и прегледите, които оценяват неговия риск. За съжаление обаче се оказва, че твърде малко пациенти посещават тези профилактични прегледи, а именно те са начинът за по-ранното откриване на дадени заболявания, коментира специалистът. След откриването на хипертонията, този пациент се диспансеризира. Това му дава възможност за регулярни и допълнителни прегледи, поясни той.
„За да осъществяваме оценка на глобалния сърдечно-съдов риск, всеки мъж над 40 години и всяка жена над 50 години трябва да си правят профилактичните прегледи за риск от хипертония. Едно от най-важните сред тях, освен мереното на кръвното налягане, е липиден профил и кръвна захар, които се покриват от здравната каса, допълни той.
Проф. Постаджиян посочи, че най-лошият контрол на кръвното налягане е при мъжете на възраст между 35 и 55 години. „Това показва, че малко по-трудно се дисциплинира мъжкият пол, не е склонен да приема медикаменти и да съдейства от гледна точка на нефармакологичните мероприятия като здравословен начин на живот“, коментира той.
Като цяло по думите му се наблюдава общо нарастване на случаите, регистрирани с хипертония и увеличаване на пациентите с високо кръвно налягане в по-млада възраст.
„Всичко това се дължи главно на факта, че повечето хора с артериална хипертония не се лекуват, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане. Причините за високото кръвно налягане са свързани с идентифицирани рискови фактори на средата като свръхтегло, прекален прием на алкохол и сол с храната, както и недостатъчна физическа активност“, каза проф. Постаджиян.
„Имаме шанса за българските пациенти с хипертония НЗОК да е осигурила широк спектър от най-съвременните терапии. Определени политики на здравната каса благоприятстват изписването на фиксирани комбинирани терапии, имаме двойни и тройни. Важно е да преодолеем навика, че може да се лекуваме без хапче или с половин хапче“, допълни още специалистът. „Важно е и дългосрочното придържане към терапията“, изтъкна той. По думите му пациентът трябва да бъде добре обучен и да има доверие на лекуващия си лекар.
Изследванията показват и увеличаване на процента на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене.
