Днешният 27 май е официално обявен от Европейската асоциация по спешна медицина EUSEM за Световен ден на спешната медицина през 2018. Целта на този ден е да се обърне внимание на делото на хората, работещи в тази област на медицина. България е една от първите пет страни в Европа, която въвежда специализацията по спешна медицина като основна специалност за лекарите.
Наскоро у нас бяха изготвени единни протоколи за триаж в спешната медицинска помощ. С единния триажен лист ще може да се гарантирана пациентите, че независимо в коя точка на страната се намират, ще получат равнопоставен и своевременен достъп до спешна медицинска помощ.
“Пътят, които извървяхме с въвеждането на триажите в извънболничната помощ, беше продължителен. Вероятно ще бъде такъв и този с въвеждането на триажните протоколи в болниците“, коментира пред БНР д-р Десислава Кателиева, главен координатор на Експертния съвет по Спешна медицина към министъра на здравеопазването.
Тя посочи, че тези протоколи трябва да бъдат приети от Министерство на здравеопазването, да се подложат на обществено обсъждане и след това да започне обучението по тях. „Евентуално след Нова година триажните протоколи трябва вече да станат факт. Много ми се иска те да станат публично известни и да се въведат, защото това е стъпка, която ни приравнява към добрите практики в цял свят“, отбеляза д-р Кателиева.
Тя допълни, че успоредно с това текат и търговете за закупуване на високопроходими линейки, осигурени по европроект. „Започнати са и ремонти на филиали на Спешна помощ и спешни отделения в страната. Нещата се случват, но не със скоростта и обема, който на нас ни се иска. Може би това е причината някой от хората да се разочароват и да загубят надежда, че нещата ще се оправят“, коментира. още Кателиева.
По думите й увеличението на заплатите в центровете по спешна медицинска помощ е гарантирано от Министерството на здравеопазването, защото те са 100% финансирани от тях “За съжаление заплатите в тези отделения зависят от всяка една болница, в която има такова. Губещите болници няма как да осигурят тези пари и нещата някак се случват “на книга”, коментира още тя
“Не става само с протести и конфронтация, трябва да се търси диалог. Въпросът е, че в нашето здравеопазване ножицата е много широка – от много бедни, до много богати. В някои лечебни заведения хората взимат в пъти по-големи заплати, отколкото в други. Това не може да се оправи с палатков лагер, а с нормативни промени. До тях се стига с продължителни и упорити диалози, които, предвид многото други проблеми в здравеопазването, не се случват“, заяви д-р Кателиева.
