Необходима е Национална скринингова програма за хронично бъбречно заболяване. Това мнение изрази проф. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология, по време на дискусия „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България“. Тя бе проведена по време на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване. По време на нея специалистът изнесе притеснителни данни за разпространенението на това заболяване, а здравните власти дадоха заявка за политики с фокус върху него.
„Хроничното бъбречно заболяване има прогресивно развитие и води до бъбречна недостатъчност, а тя се лекува с диализно лечение или бъбречна трансплантация“, припомни специалистът. 840 милиона души в света страдат от ХБЗ, което е около 80% повече от броя на хората, боледуващи от захарен диабет. „Броят на пациентите в света с хронично бъбречно заболяване е почти еднакъв с броя на пациентите със злокачествено заболяване“, съобщи още той. По думите му 13% от българите също страдат от хронично бъбречно заболяване.
През 2019 г. ХБЗ е десетата водеща причина за смърт в световен мащаб, но се очаква до 2040 г. да стане петата причина, тоест да стане два пъти по-сериозна причина за смърт, предупреди още проф. Паскалев. Той изтъкна, че късната диагностика на това заболяване поставя сериозни клинични и икономически проблеми. „При късното поставяне на диагнозата ходът на заболяването трудно може да се промени и рискът от смърт расте“, каза още той. По думите му, когато заболяването се открива в четвърти и пети стадий, смъртността е 20% и 24%, а това означава, че всеки шести човек в този етап на болестта ни е напуснал за една година. „Хроничното бъбречно заболяване трябва да е приоритетно за общественото здравеопазване с цел подобряване живота на хората, които живеят с болестта и тези, за които има риск да развият това заболяване“, коментира специалистът.
Проф. Паскалев разясни и кои са водещите причини за ХБЗ у нас – това са захарният диабет, артериалната хипертония и бъбречните заболявания, посочвайки, че честотата му у нас е твърде голяма.
Ето защо според специалиста е нужно да бъде създадена национална скринингова програма за хронично бъбречно заболяване, както и годишни профилактични прегледи за него. „Това ще помогне страшно много, ще ориентира параметрите, в които трябва да работим и разпределението на ресурсите“, обобщи той. Проф. Паскалев подчерта, че е нужна и национална програма за бъбречните трансплантации.
Той се спря и на различните видове лечение спрямо състоянието на пациента. На първо място ХБЗ се лекува чрез бъбречна трансплантация, което е оптималният метод в България и всички останали държави, на второ място чрез диализно лечение и на трето – с консервативно лечение, което обхваща и най-голямата популация пациенти с първи и втори етап на заболяването и при които нещата са все още обратими. При консервативното лечение има и най-малкият финансов ресурс за една година. „Съвременната терапия може да отложи времето до бъбречна недостатъчност с необходимост от диализа с близо седем години„, посочи проф. Паскалев. Бъбречната трансплантацията е с 4 пъти по-евтина от диализното лечение, което се явява най-скъпото лечение. Финансовият ресурс за един пациент на диализно лечение възлиза на 35 000 лв. годишно, каза той.
„Следва да се разработи стратегия за ранно откриване на бъбречните заболявания“, заяви в отговор заместник-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев. Той припомни, че чрез промените в сферата на профилактичните прегледи са заложени повече изследвания, сред които на урея, креатинин, пикочна киселина. Нека да направим възможно най-ранно откриването на началните фази на заболяването, посочи той.
Според председателя на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев основната цел също трябва да е създаването на скринингова програма.
Участие в дискусията взе и адв. Христина Николова, която е член на Надзора на НЗОК и с бъбречна трансплантация. Тя сподели, че поставянето на диагнозата при нея е отнело близо три години. Николова подкрепи категорично необходимостта от скрингова програма. Според нея нефролозите по места пренебрегват оплакванията на пациентите и не се правят навреме достатъчно и правилни изследвания.
Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов повдигна въпроса за проследяването на пациентите след трансплантация, както и самото финансиране на трансплантационната дейност. Той съобщи, че се подготвят законови промени в тази насока.
Полина Тодорова
