Средното равнище на здравното осигуряване в България е 88,7% за 2020 г. Това означава, че в страната един на всеки десет човека не плаща здравни осигуровки по някаква причина. Данните са от проучването на Института за пазарна икономика (ИПИ), възложено от Националната пациентска организация.

В него се припомня, че държавата осигурява пенсионерите и децата, поради което на практика неосигурени са основно хора в трудоспособна възраст.

„Най-застарелите“ области – Габрово, Кюстендил, Смолян, Разград, Враца, Видин имат най-високо ниво на здравно осигуряване в страната, като основна причина е именно фактът, че пенсионерите се осигуряват задължително от държавата.

На другия полюс – областите със сравнително „младо“ население като Варна и Бургас делът на здравноосигурените е сравнително нисък. Тези наблюдения сочат за връзка между възрастовата структура на населението и обхвата на здравноосигурителната система – в районите с по-високо застаряване на населението делът на здравноосигурените е по-висок.

В анализа се припомня, че финансирането на здравните услуги в България е смесено – чрез държавата в лицето на Министерството на здравеопазването, чрез осигурителната институция – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чиито приходи се формират от осигурителните вноски за здраве на работещите и от пациента под формата на преки плащания за лекарства, доплащания за здравни услуги и за допълнително здравно осигуряване. Поради големия дял на финансирането, покрито от бюджета на НЗОК у нас, моделът е основно здравноосигурителен без наличие на конкуренция на осигурителния пазар, отбелязват авторите му. Според тях това е само един от възможните модели за финансиране и основният му недостатък е, че ограничава правото на избор на осигурител от страна на пациента.

НЗОК разпределя между 70 и 80% от общия публичен ресурс за здравеопазване. Общите разходи на Касата за здравеопазване нарастват стабилно след 2016 г., като през 2021 г. се наблюдава рязък скок от 14,5% за годината или около 660 млн. лв. Той се дължи на рязкото увеличаване на разходите за болнична помощ, които нарастват с 18% между двете години, основно поради специфични разходи, извършени през 2021 г. във връзка с извънредната епидемична обстановка от централния бюджет през бюджета на НЗОК за болниците в размер на близо 200 млн. лв. гласят още данните от анализа.