Проф. Георги Михайлов: Големият проблем с трансплантациите е тяхното финансиране

Наскоро здравният министър проф. Асена Сербезова съобщи, че е възможно вече бившата Агенция по трансплантации, чиято дейност бе прехвърлена преди години към Изпълнителна агенция медицински надзор, да се обособи отново в самостоятелна структура. По време на обсъждането на въпроса в здравната комисия депутатът от левицата проф. Михайлов определи решението за премахването на самостоятелния статут на ИАТ като „безобразие“. Управяващите планират и кръгла маса по проблемите с малкото трансплантации у нас, както и законодателни промени. По тези теми разговаряме с хематолога проф. Георги Михайлов, който е заместник-председател на парламентарната здравна комисия и бивш директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания. Проф. Михайлов е специализирал трансплантация на костен мозък и периферни стволови клетки в Университетската болница в Хановер, Германия.

Проф. Михайлов, защо определихте като „безобразие“ закриването на вече бившата Изпълнителна агенция по трансплантации и прехвърлянето й към Изпълнителна агенция медицински надзор, осъществено преди години?

Това е безобразие със стара дата и решение, взето от управляващите тогава от ГЕРБ. Никой не можа да се обоснове как една агенция, която има за своя цел контролът над дейността на лечебните заведения по отношение на качеството на работа, на правата на пациентите, както и всички професионални и юридически действия на лечебните заведения, произхождащи от шестте закона, регулиращи здравеопазването у нас, има общо с толкова високоспецифична и високотехнологична дейност, каквато са трансплантациите. Те са разделят на клетъчни, органни, тъканни и имат своите различни особености, нужди и „трасета на пациените“. Когато това решение се взе, цялата медицинска и професионална общност бяхме със „зяпнали уста“ от поредната глупост, която се стовари в здравеопазването. Но това е минало.

Тогава трябва ли да се обособи отново трансплантационната дейност в самостоятелна структура?

Във всеки случай, ако има институция, която трябва да се занимава с тази дейност, това трябва да е Агенция по трансплантации. Със създаването й отново обаче проблемите на трансплантациите няма да се решат. Агенция същестуваше и много години преди това, но тя нямаше някакви особени права или особено финансиране, а по-скоро беше един статистически център, който следеше обема на трансплантациите и някои от проблемите на свързаните с тях програми.

Кои са основните проблеми, поради които страната ни е на едно от последните места по брой извършвани трансплантации?

Основните проблеми са свързани с цялостно разстроената здравна система, която и до момента не стъпва на здрави основи и която се нуждае от сериозно стабилизиране. Да се превръща всяка органна трансплантация в телевизионно събитие, при положение, че в Хърватия, които са почти наполовина на нашето население, приблизително седмично се извършват толкова трансплантации, колкото у нас за цяла една година, подсказва, че всичко куца. Да се говори, че има болници, които са „отличници“ в трансплантационните програми е залитане към това да си казваме, че в цялата ситуация, която е много тревожна, има нещо хубаво. За нас като лекари с дългогодишна практика това ни е до болка омръзнало. Не можем непрекъснато да казваме, че ние тук имаме много добри специалисти, но все нещо ни липсва.

Трансплантациите, независимо от вида им, са резултат от една високотехнологична дейност, свързана със сериозна организация. Вторият голям проблем касае финансирането на трансплантационната програма – има „горещи“ точки, пресечни точки в тях, които трябва да бъдат много добре финансово подсигурени. В органната трансплантация това е свързано и със заплащането на координационните екипи, както и с тяхното легализиране като структура в болничните заведения, с възможностите те да изпълняват своите задачи без да бъдат възпрепятствани от една или друга причина.

Има ли проблеми и пред клетъчната трансплантация у нас?

В клетъчната трансплантация също липсва много сериозното финансиране, липсва и реална донорска банка, нашата е с нищожен капацитет – ние ползваме клетъчни донори предимно от Германия. Незнайно защо донорската банка стои автономно в Александровска болница толкова години, при положение, че трансплантациите на клетки се извършват в Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания. Самото трансплантационно звено там е изправено пред много тежки проблеми. За един трансплантиран болен са необходими консултанти на 24-часово разположение от множество специалности – има ли го това в болницата в „Дървеница“, която разполага с една малка реанимация, която не може да обслужи нуждите на болницата по онкология, а камо ли на пациенти, които са в критично състояние и които се налага да бъдат изведени от трансплантационния център по повод на други реанимационни проблеми?

Само недостатъчното финансиране ли е причината от 30 лечебни заведения-донорски бази в страната през 2021 г. едва 9 да са уведомили за потенциални донори, с чиито органи би могло да се спаси човешки живот?

Аз съм разговарял с координатори по донорство, които са споделяли пред мен, че след 72 часа ужасяващо тежка психологическа обстановка, в която разговаряш с близките на пациента в мозъчна смърт, следиш неговото състояние, за да поддържаш неговите жизнени функции и за всичко това накрая получаваш заплащане, което е условно казано в стотинки…. Много от тях ми казват „Аз не искам след това с месеци да чувам за донорска ситуация“. Усилията, които се полагат от тези колеги, са огромни и те заслужават не само да се говори с уважение и патос за тях, а сериозна подкрепа и достойно възнаграждение. Когато виждаш около себе си хора, които се занимават със съмнителни бизнеси и преуспяват, а ти имаш такава благородна професия и дълг, особено в такава област на медицината, а не получаваш достойното оценяване, как да искаш някой да се занимава с подобна дейност? Болниците просто нямат интерес от това, колегите нямат интерес.
Съществува и друг много сериозен въпрос, който се отнася до трупните донори и е свързан с инцидентите по пътищата. Държавите като Испания и Хърватия, които имат огромни успехи в трансплантологията, имат изключително добра организация между тяхните служби при пътни инциденти. В Испания например имат осигурен пътен коридор при инцидент, за който се знае, че има загинал, който може да е потенциален донор. Екипите за ескплантация стигат за минути до него.

Какви законодателни промени предвиждате, за да подобрите тази ситуация?

В момента не само преглеждаме законодателството в тази насока, но и подготвяме промени. Следващата седмица предстои кръгла маса с обществено обсъждане на тези въпроси. На първо място смятаме, че адекватното финансиране на трансплантациите, независимо дали се касае за клетъчни или органни, трябва да бъде установено от закона.

Не трябва да се пропуска въпросът с постратрансплантационното проследяване. Самата трансплантационна дейност е вече относително добре отработена у нас. Големият проблем на трансплантирания болен е след това – месеци, а понякога години след това. Трансплантираните пациенти са имунокомпрометирани, особено пациентите с клетъчни трансплантации са напълно лишени от имунитет за месеци и години напред, а има подсигурени минимални финансови квоти за тяхното последващо лечение и болницата трябва да купува със собствени средства редица медикаменти. Когато не може да се развива т. нар. поддържаща клетъчна терапия, това на практика прави безсмислено цялостното усилие – разчита се на някакъв минимален шанс този болен да е без усложнение. Подобни са нещата и в органната трансплантация, макар че там имунната атака не е толкова сериозна, но също има много въпроси за решаване. Въпросът е да има законодателни, организационни и наредбови промени в тази насока – без тях няма да има изход. Всички тези проблеми трябва да се отразят при актуализацията на бюджета в средата на годината. Няма да стане без средства. Няма какво да се лъжем – целият проблем с трансплантациите прави нивото на българската медицина изключително посредствено. Страната ни има достатъчен брой специалисти, които могат да обучават свои колеги. Въпросът е в материална база – тя трябва да бъде променена. Никоя структура, извън държавната, няма да иска да развива трансплантационна дейност при цените, които са определени в момента. От тази дейност не се печели – печели се авторитет, спасява се човешки живот, но не се печелят пари, напротив – влагат се сериозни средства. Но тази дейност издига здравеопазването на едно невероятно ниво и аз пожелавам на държавата си в следващите 10 години да достигнем поне средноевропейското ниво по отношение на трансплантациите.

Полина Тодорова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email