Три месеца срок за болниците да изчислят дали могат да дават по-високи заплати и след август

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Лечебните заведения ще имат три месеца срок, през който ще могат да изчислят дали биха могли да осигурят заплатите на своите служители в нивата, разписани в Колективния трудов договор. Това обясниха здравният министър проф. Асена Сербезова и председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев по време на заседанието й в четвъртък.

Припомняме, тримесечният срок е залегнал в подписания Анекс към Националния рамков договор, чието обнародване в Държавен вестник обаче все още не е факт.

Съгласно текстовете, под които се разписаха представителите на НЗОК и БЛС, до август месец болниците ще работят при ръст на клиничните пътеки от 25%. Ако искат да запазят това увеличение обаче и след август, ще трябва да осигурят основни заплати на персонала си в параметрите, разписани в Колективния трудов договор. Не го ли направят, ръстът на пътеките за тях ще е 15%.

Доц. Тонев определи този тримесечен срок като буферен, през който болниците ще работят при 25% ръст безусловно. „Те ще могат да видят каква дейност ще ги застигне през тези три месеца и смятам, че от август голяма част от болниците ще успеят безопасно да се съобразят с условията на КТД“, коментира той. За тези, които не успеят, средства по думите му, ще бъдат подсигурени при преговорите около новия Национален рамков договор и държавния бюджет за догодина.

„Заставаме зад работещите в здравната система с цял тяхното заплащане да стане конкуретноспособно на европейския трудов пазар “, отбеляза той. „Даваме един период, през който да се обективизират трудностите и да се помогне на тези, които не успеят, а не заради тях да се наказват всички останали и да останат ниски нивата ( на заплатите – бел. ред)“, каза от своя страна проф. Сербезова.

Реализацията на анекса обаче остава под въпрос, защото редица болнични сдружения изчакват обнародването му, след което веднага обмислят да атакуват новите правила в съда. Под въпрос е и изпълнението на анекса в общинските болници, на които МЗ не е принципал. За тях по думите на здравния министър ще се търсят механизми за подпомагане, включително чрез средства от Министерство на финансите. Най-вероятно това ще се случи през очакваната актуализация на бюджета в средата на годината чрез ръст в субсидирането на общинските лечебни заведения, които се намират в труднодостъпни и отдалечени райони. Активни според проф. Сербезова обаче трябва и да са самите общини. „Те следва да поемат една активна роля по отношение на усвояването на средствата и контрола по тяхното усвояване“, посочи тя.

Неколкократно здравният министър апелира да не се “атакува априори анекса към НРД”, а да се види как може да се помогне на лечебните заведения, които имат обективни причини да не успеят да увеличат заплатите. “Предлагам да дадем време да се реализира всичко това, което е разписано в него и да се види за кои болници ще работи и за кой не и защо“, настоя тя.

Увеличението на възнагражденията на медицинските специалисти е една обща цел на всички работещи в сферата на здравеопазването“, изтъкна пред депутатите от здравната комисия проф. Сербезова. По думите й за голяма част от лечебните заведения разписаното в анекса увеличение не би следвало да е проблем. „С анекса към НРД постигнаме целта, която си бяхме поставили, а именно допълнителни възнаграждения за работа в COVID условия да станат част от основните възнаграждения“, каза тя.

Опасения, че увеличението на пътеките няма да покрие нарасналите разходи на болниците изказа депутатът от ДПС Хасан Адемов. Той изтъкна, че ръстът няма да е достатъчен да покрие повечето средства за енергоносителите, които плащат болниците, както и дълговете им към кредиторите.

По време на заседанието на здравната комисия стана още ясно, че следващата седмица НЗОК ще плати на медиците средствата за март за работа при неблагоприятни условия. 

Meждувременно, са факт допълнителни 232 млн.лв. за  подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини на здравнонеосигурени лица. Решението за това бе обнародавано в днешния брой на Държавен вестник.

Полина Тодорова