Предлагат еднакви прегледи за осигурени и неосигурени бременни

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Необходимо е да се уеднаквят прегледите и изследванията за бременните жени, независимо от техния здравноосигурителен статус. Около това мнение се обединиха участниците в кръгла маса на тема „Проблемите, свързани с достъпа на бременните жени до прегледи и изследвания, и възможностите за тяхното преодоляване“, проведена в парламента.

Основният проблем е, че в момента неосигурените бременни имат право само на един профилактичен преглед, който е разписан в Наредба 26 за предоставяне на акушерска помощ за здравнонеосигурените жени. Според специалисти той е крайно недостатъчен и създава предпоставки за рискове за здравето както на бебето, така и на майката.

Едно на десет бебета се е родило без майката да е била прегледана нито веднъж по време на бременността ѝ, посочи Венелин Стойчев, д-р по социология, част от екипа на Сдружение “ЛАРГО”, който представи изследване в тази посока. Той посочи, че липсата на проследяване на бременността крие огромни рискове и изтъкна, че има връзка между непроследените бременности и инфекциите сред бебетата. Стойчев подчерта, че при една трета от тези бебета е имало предотвратима инфекция на майката.

Според председателя на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев усилията и броят прегледи, които се дават в момента, не са достатъчни, за да се постигне нормално протичане на бременността и раждане на здраво дете сред групата на неосигурените жени, което повлиява на мотивацията на акушер-гинеколозите. Поради тази причина той е на мнение, че трябва да се увеличат прегледите и изследванията, на които имат право неосигурените жени. От думите му стана ясно, че ще бъдат предложени законодателни промени в тази посока. „Ние ще направим промени, които да създадат качествена разлика за следващите поколения“, каза той. Според доц. Тонев перфектният вариант е акушер-гинекологът да не е наясно със здравноосигурителния статус на бременната.

Съветникът на здравния министър педиатърът д-р Таня Андреева посочи, че в условията на демографска криза всяко бебе е безценно и всяка една бременност трябва да бъде проследявана. По думите й увеличаването на броя на прегледите на неосигурените лица или изравняването им с тези, полагащи се на осигурените жени, ще осигури една много по-добра превенция, скрининг и ранна диагностика и всички предотвратими заболявания по време на бременността. Така ще се намали риска от усложнения, преждевременно раждане на недоносени бебета и перинатални последствия.

Адвокатът по медицинско право Мария Шаркова обясни, че единствената възможност за неосигурените бременни да получат безплатна помощ, при наличие на усложнения, е през спешните отделения. Това обаче се променя, в момента, в който те биват хоспитализирани, което ги превръща в нежелана група пациенти. По думите й при сегашното състояние на майчиното и детско здравеопазване трябва да се постави акцент върху качеството му. В този смисъл адв. Шаркова посочи, че спестяването на различни средства в областта на здравеопазването трябва да е вторичен ефект от мерките, които се предприемат.

Надежда Цекулова, представител на Български хелзинкски комитет, посочи, че по-малко от половината от бременните здравнонеосигурени жени получават полагащите им се изследвания. “Жените биват преглеждани, но не им се пускат изследвания, въпреки че Здравната каса ги заплаща. Това говори, че в системата липсва мотивация да се работи със здравно неосигурени жени“, коментира тя. Ето защо според нея е важно специалистите да бъдат мотивирани да изпълняват тези прегледи.

От своя страна доц. Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация в България, посочи, че е имало предложение в Плана за устойчивост и развитие да залегнат повече средства за майчино и детско здравеопазването, но то е намерило място в крайния вариант на стратегията. Той припомни и че още през 2016 година в Рамката за пълноценна грижа, разработена от Световна здравна организация, Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ и Световна банка е залегнала препоръка за минимум осем прегледа по време на бременноста. „Още тогава политиците чуха тези препоръки, но вече шест години няма промяна, освен този един преглед в Наредба 26, който е крайно недостатъчен“, каза той.
Доц. Околийски подчерта и необходимостта от здравно образование от ранна възраст и акцентира на огромната полза от включването на подобни теми в задължителния образователен процес.

Представител на НЦОЗА също посочи, че степента на образование е ключов фактор за достъпа до ефективни здравни грижи. От центъра изтъкнаха, че е нужно да се направи анализ какви да са прегледите и изследванията за здравнонеосигурените лица, както и АГ специалистите да са мотивирани да ги изпълняват.

По време на дискусията бе акцентирано и на ролята на здравните медиатори в маргинализираните общности.

Полина Тодорова