Вътрешно преструктуриране на организационната дейност, свързана с извършването на трансплантациите у нас – това ще предложи Изпълнителна Агенция Медицински Надзор на Министерство на здравеопазването, научи Medical News. Друга идея в насока засилване на трасплантационната дейност ще е по-голям ангажимент на болничните директори в тази насока.
Припомняме, в момента се извършва пълен анализ на дейността на ИАМН, в която преди години се вля Изпълнителната агенция по трансплантации. Той трябва да даде отговор на въпроса и дали има разлика в броя на извършваните трансплантации и тяхното качество преди и след сливането на двете структури. Въз основа на данните трябва да се изясни и дали ръководенето на трансплантационната дейност у нас ще остане „под шапката“ на ИАМН или отново ще бъде обособено в самостоятелна структура.
„В този доклад сме направили предложения, свързани с това как да се подобри процесът“, заяви пред Medical News д-р Димитър Илиев, който е заместник-председател на ИАМН, отговорен за трансплантационната дейност. Едно от тях е да се обособят отделни звена, свързани с трансплантациите на органи, както и на тъкани и клетки. „Съответно ще се профилират специалисти, които са с експертни знания с цел дейностите да не се смесват. Тези дейности са различни и изискват предварителна експертиза и подготовка“, посочи той.
По думите му ключов момент в предложенията към здравните власти ще е разширяване на броя на донорските бази, както и по-пряк ангажимент на ръководствата на лечебните заведения в трансплантационния процес. „Искаме да променим закона и да кажем, че всяко лечебно заведение, което има второ или трето ниво на компетентност, интензивни грижи и възможност за апаратна вентилация, да бъде задължително включено като донорска база. Също така в договора за управление на директора това да бъде изведено като критерий дали той се справя добре с работата си или не“, обясни той.
Припомняме, че справка на ИАМН, изготвена за Medical News, сочи, че през изминалата 2021 година подадените донорски ситуации у нас са едва 23. Според данните oт 30 лечебни заведения-донорски бази в страната само 9 са уведомили за потенциални донори, с чиито органи би могло да се спаси човешки живот.
„До голяма степен самата донорска ситуация, самото кондициониране на донора е организационна дейност в самото лечебно заведение. Идентификацията на донора, неговото наблюдение в интензивните структури, свикването на комисия, която да установи мозъчна смърт със съответните изследвания – това зависи от организацията, направена от директора на болницата и от йерархията в болницата„, коментира още д-р Илиев.
Според него причината за малкото донорски ситуации у нас не се крие в отказите на близките на починалите да дарят органи. „Около 25% от родинините на донорите отказват категорично. Къде са другите 75%? Липсва ангажираност, липсва мисленето, че това е приоритет и че трябва да се реализира и да се опитваме да не „изпуснем“ нито един случай, които и без това не са много„, посочи д-р Илиев.
По думите му е нужно да продължи и да се разива Националната програма за донорство и трансплантация, която предполага и много сериозна обучителна дейност. „В момента подготвяме договори с бази за обучение извън страната и селектираме наши екипи от различни лечебни заведения, които да отидат на места, където те да придобият знания от първа ръка“, допълни той.
„Работим усилено и по възможността в България да се извършва трансплантация на бял дроб и сърце, за което се изисква сериозно обучение на кадри не само в посока експлантация на органите, но и на последващите грижи за реципиента, защото това се оказва по-важно от самата технология на трансплантацията“, каза той. Друг голям въпрос пред нас са детските трансплантации, особено бъбречните, които в последните години почти спряха и трябва да бъдат рестартирани, допълни д-р Илиев.
Цялото интервю с д-р Илиев очаквайте скоро.
Полина Тодорова
