Д-р Александър Илиев е началник на Второ отделение на клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Св. Анна“. Разговарямe с него за избора на професия и нивото на ортопедията и травматологията у нас

Д-р Илиев, как медицината стана Ваша професия?

Решението, че ще следвам медицина го взех още преди гимназията. Аз съм първият лекар в семейството и не съм имал влияние от близки в тази насока. Определено обаче ранното ми ориентиране към професията ми е помогнало с подготовката, защото приемът, когато аз кандидатствах, спрямо обявените места беше доста по-малък от сегашния.

Кое Ви насочи към ортопедията?

Ако трябва да съм честен, се ориентирах доста рано – още в първи курс. Едно от първите упражнения, които се преподаваха тогава, беше кости и в момента, в който започнахме да изучаваме скелета, проявих интерес. Още в началото на обучението си имах интерес към по-практическите упражнения и реалния ефект от работата на лекаря с пациента. Затова и може би взех решение още тогава да започна работа като санитар.

Работил сте като санитар и доброволец в операционна в „Пирогов“. Какъв опит Ви даде работата там?

Започнах работа като санитар през в Спешно приемно отделение в болница „Пирогов“. Към онзи момент – 2002 година, имаше свободни места за тази позиция и неголям брой кандидати, особено сред студентите по медицина. По този начин влязох в болницата и бих казал и в професията. Желанието ми беше да се сблъскам с различни случаи, а не само с теоритичната подготовка. За мен определено „Пирогов“ беше мястото за най-доброто обучение. Именно тогава, виждайки множество политравматични случаи, взех решение, че ще стана ортопед-травматолог. Впоследствие се насочих към спешния травматологичен кабинет – там можех да работя като гипсовъчен санитар, което също беше голям опит за мен. Практическите умения, които придобиваш, свързани с изработването на гипсове за пациентите, са безценни и до ден днешен при консервативното лечение.

Какъв тип са травмите на пациентите, с които най-често се сблъсквате?

Предвид многопрофилния профил на УМБАЛ „Св. Анна“, където работя сега, при нас има всякакъв вид травматизъм. Конкретно за патологията в областта на ортопедията и травматологията се срещаме с абсолютно всякакви случаи – от травми и фрактури в областта на горния крайник и ръката,долния крайник и ходилото, фрактури в областта на таза и гръбначния стълб. В последните четири години се превърнахме в една от най-добрите клиники в страната по първично и ревизионно ендопротезиране на големите стави. Цялата проблематика на ортопедията и травматологията преминава през нашата клиника – нямаме случаи, които да не знаем как да разрешим.

Може ли да се говори за профилактика в ортопедията?

Категорично. На запад са широкозастъпени профилактичните прегледи сред по-възрастното население. Такова е например измерването на костната плътност, което може да доведе до превантивен ефект при травматизма и фрактурите.

Разкажете за някой случай от Вашата практика, който помните ярко?

Не са един и два тези случаи. Сред тях е тежкият инцидент на АМ „Тракия“, тежката катастрофа край Своге преди години и други. Такъв случай е и инцидент с водач на автобус, станал на пътя Ботевград-Мездра. Той беше със сериозна политравма – фрактура на бедрото, костите на подбедрицата, фрактура на глезена, фрактура-луксация на костите и ставите на ходилото – общо-взето почти нямаше кост, която да не беше счупил. Неописуемо е удоволствието, след като сме помогнали на този човек, и той се появи след време и ни покаже заснето видео от семейно мероприятие, на което той тацува – това е нещо, което не може да се сравни с нищо друго. Лично за мен да видя човек, който е дошъл на количка или носилка, а след това си тръгва на крака, е най-големият стимул. Затова и винаги, когато пациент ми благодари, му казвам да не бърза, а да ми каже „Благодаря“, едва когато хвърли патериците и се движи без помощни средства.

А имате ли и случай, който е оставил по-тежка следа във вас заради неблагоприятен развой?

Спомням си за един особено тежък случай със семейство, пътуващо за Банско. Мъжът, карал автомобила, за съжаление умира, а жената беше докарана при нас със счупвания на двете бедрени кости и сериозна травма в областта на ръката, но успяхме да й помогнем. Прибра се у дома сама, да, но жива и здрава.

Какво е нивото на ортопедията в България, следват ли се новостите в тази специалност?

Като човек, който е бил не в една и две европейски клиники, смея да твърдя, че нивото на ортопедията и травматологията в България е не европейско, а световно. Имаме изключително добри специалисти, които са се доказали през годините високото си ниво. Не един и двама колеги са водещи имена в световни и европейски асоциации, активно участват в международни мероприятия, което говори за опита им и оценяването им на световната сцена. Друг е въпросът за избора на пациента дали да се лекува в България или в чужбина. Не можем да задължим никого да се лекува тук, но съм сигурен, че всеки един от колегите дава най-доброто от себе си. Аз лично, ако трябва да избера дали да се лекувам в България като работещ ортопед-травматолог, определено бих го направил именно тук.

Полина Тодорова