Увеличаването на заплатите в здравеопазването залегна в подписания днес Анекс към основния договор в сектора – Националният рамков договор, но при определени условия.
Ръстът на възнагражденията бе обявен наскоро от здравните власти и синдикатите при подписването на друг важен документ – Колективния трудов договор. Той предвижда не по-малка заплата от 2000 лева за лекар, 1500 лв. за старша медицинска сестра и 910 лв. за санитар.
Конкретният текст в подписания днес анекс гласи, че „до 31.07.2022 г. лечебните заведения за болничната помощ са длъжни да начисляват брутно трудово възнаграждение за положения труд, което включва основни месечни трудови възнаграждения по категории персонал и допълнителни трудови възнаграждения, в размер не по-малко от размерите на основните трудови възнаграждения, определени в КТД в отрасъл „Здравеопазване“ 2022 г.“. Анексът, под който сложиха подписите си представителите на НЗОК и БЛС, предвижда среден общ ръст на цените на клиничните пътеки от 25%, като той е различен за всяка пътека. След август месец по тези цени обаче ще могат да работят само онези болнични мениджъри, които успеят да подсигурят на служителите си заплатите в нивата, разписани в КТД. Именно тук обаче е „разковничето“, защото подписаният днес анекс предвижда няколко различни нива на ръст в цените на пътеките. Съгласно него, ако даден директор не увеличи заплатата на лекарите и сестрите спрямо договореното в КТД, управляваната от него болница също ще работи по по-високи цени, но при увеличение не от 25%, а от 15%.
По думите на председателя на Надзорния съвет на НЗОК доц. Васил Пандов и към момента има болници, които са постигнали тези заплати. „Като брутни почти всички или по-голямата част имат подобни възнаграждения. Като основни може би ще се наложи да преструктурират правилата си за работна заплата, но никъде няма изискване увеличението да е само за възнаграждения. Въпрос на управление от конкретното лечебно заведение“, каза той.
На въпрос на Medical News дали това няма да доведе до риск повечето болнични мениджъри да предпочетат да работят по по-ниски пътеки, но да не увеличават заплатите на медиците, доц. Пандов обясни, че предизвикателството пред тях ще е да организират разпределението на средствата между основните и допълнителните възнаграждения. „Всеки болничен мениджър ще трябва да прецени как да преструктурира“, каза той, като сподели, че амбицията на директорите е да постигнат тези възнаграждения.
Друга новост в анекса, касаеща възнагражденията в сектора, е че се въвежда максимално съотношение от 1:20 между заплатите на медицинските специалисти.
„Създаването на една благоприятна среда за работа на медицинските специалисти не е само ангажимент на държавата“, каза от своя страна здравният министър проф. Сербезова. Тя посочи, че е въпросът се отнася и до вътрешната организация във всяко едно лечебно заведение. „Всяка една от тези страни трябва да направи така че това да е първата крачка, а следващите увеличения да са по-значителни“, обясни здравният министър.
От своя страна заместник-здравният министър д-р Петър Грибнев разясни, че са правени изчисления с финансовото министерство, въз основа на които е станало ясно, че има възможност да се постигнат по-високите заплати. „Заплащането в здравеопазването не е добро и ние трябва да се стремим да постигнем адекватно заплащане„, каза той. „Ще следим процеса в динамика следващите месеци да видим как това се случва и за тези болници, които нямат възможност да го постигнат, ще бъде предложена методика за тяхното дофинансиране“, допълни д-р Грибнев, като разясни, че това се касае основно за общинските болници.
Вариант за допълнителна подкрепа ще се търси и за второстепенните разпоредители с бюджетни средства на Министерството на здравеопазването като центрове за спешна помощ, центрове за психично здраве, центрове за трансфузионна хематология, центрове за кожно-венерически заболявания, онкологични центрове и др.
Подписаният анекс залага и значителен ръст на средствата в извънболничната помощ.
Снимки: Medical News
Полина Тодорова
