Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Д-р Мангалджиев: Терапията за пациентите с рак у нас е на европейско ниво, но липсват организиран скрининг и палиативни грижи

Преди повече от година бе приет Европейският антираков план, залагайки основни приоритети в борбата с онкологичните заболявания. Въпреки че въвеждането му няма задължителен елемент за страните членки, то е от ключово значение за превенцията, съвременната диагностика, терапията и психосоциалната подкрепа за пациентите с различни видове рак. По темата разговаряме д-р Радослав Мангалджиев, който е началник на Отделението по медицинска онкология в Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания и член на работната група по изработването на Национален антираков план.

Д-р Мангалджиев, по-разпознаваема ли е вече диагнозата рак в България?

По отношение на диагностиката и лечението на онкологичните заболявания ситуацията в България е сравнително добра. Все още обаче у нас липсва адекватен алгоритъм за скрининг и ранна диагностика и преди всичко профилактика. В България организиран скрининг няма – има някакви опити за подобни програми, които са дадени като възможност на общопрактикуващите лекари, но истински организиран масов скрининг липсва. Липсата на профилактика, на превенция и на скрининг са причината за това да не можем да открием рано злокачествените тумори. В България тези неща в повечето случаи са оставени на самите пациенти, които при достатъчно съвест, смелост и разбира се развита симптоматика, започват да търсят сами съответния специалист.

Кои онкологични заболявания биха се открили рано с подобен скрининг?

Основно това са пет локализации – ракът на маточната шийка, на гърдата, на простатата, на дебелото черво и там, където има достъп до нискодозов компютърен томограф – на бял дроб. Това са петте локализации, които са обществено значими и имат най-голям „принос“ в онкологичните заболявания. Именно при тях ранната диагноза може да доведе до 100% излекуване, което всъщност е и целта на скрининговите програми. Тези програми са важни и защото посочват „пътя на пациента“ за последваща диагностика и лечение, при съмнение за онкологично заболяване. Липсата им е едно от нещата, които се надявам да бъдат променени чрез разработването и приемане на Национален антираков план.

Липсата на скрининг и късното откриване на онкологичните заболявания ли е причината за високата смъртност у нас от този тип болести?

Ранната диагностика обуславя и ранното лечение, защото колкото по-късно се открие едно онкологично страдание, толкова по-малка е вероятността то да бъде излекувано. Ако пациентът е установен в метастатичен стадий, той може да бъде лекуван, но не и излекуван, което е пряко свързано и с високата смъртност от онкологични заболявания у нас. Тук е и ролята на профилактиката и превенцията като ключов фактор за намаляване на риска от развитие на рак. На първо място това е намаляване на тютюнопушенето – тоест, предприемане на действия в насока ограничаване на тютюн, включително рестриктивни законодателни промени. На следващо място е борбата с хроничните незаразни болести. Не по-малко важна е програмата за ограничаване на човешкия папилома вирус – и тук има програма, но тя почти не е изпълнявана. Тя трябва да бъде разширена, защото в нея са включени само момичета, а трябва да се обхванат и момчета, както се случва в Европа и света, както и да се реализира т. нар. догонваща ваксинация – има доказателства, че дори при младежи, започнали вече полов живот, ваксинацията намалява риска от HPV асоциирани онкологични страдания.

Нужно е да се ограничи употребата на алкохол и не на последно място да се засили борбата с хроничните хепатити, заради риска от първичен чернодробен карцином. Всички тези програми са разписани и готови, но е нужно те да започнат да се реализират в действителност. Затова е важно българските политици да приемат рамковата препоръка на българския антираков план, който е с визия 20 години, а не 4-годишен парламентарен мандат.

Защо е нужно България да въведе Национален план за борба с онкологичните заболявания на база на приетия преди година Европейски такъв?

Защото когато нещо се случва по план, то се случва правилно. Подобен план залага последователност на етапите в грижата за пациентите с онкологични заболявания – профилактика и превенция, скрининг, иновативна диагностика, лечение и качество на живот. Когато един стълб липсва, същестува риск цялата грижа да не е достатъчно комплексна. Антираковият план е част от Европейския антираков план и целта е не само да функционира на територията на България, но и даде възможност българският пациент, който се сблъсква с това заболяване, да бъде интегриран в европейския подход и система на здравеопазване. За да се случи всичко това обаче, е нужно държавата да застане зад тази национална антиракова стратегия и да е гарант, че тя ще се реализира.

Едно от липсващите звена за онкологичните пациенти в България са палиативните грижи. Съществуват ли изобщо те у нас?

В България липсва палиативна грижа, тоест грижата за пациентите с неизлечим рак не съществува. Всеки пациент в терминално състояние е оставен на близките си и на съдбата. Когато аз започнах да работя като лекар, пет години съм се занимавал именно с палиативни грижи и може да ви учуди, но през 1992-1996 година нещата в тази посока в България бяха на доста по-добро ниво, отколкото сега. Тогава медицината все още не беше търговия и беше поставена на малко по-други основи. Освен палиативната грижа, грижата за реинтеграция на хората с онкологични заболявания, които са се преборили със заболяването, също липсва. Психологичната грижа за пациентите с рак също е звено, което има нужда от голямо развитие. Болници за долекуване и хосписи в класическия смисъл в България са крайно недостатъчни. Голям проблем има и с обезболяването на тези пациенти, което е оставено в ръцете на т. нар. бивши онкодиспансери. Организацията по осигураване на болкоуспокояващи медикаменти е крайно затруднена заради начина, по който се осъществява изписването и липсата на държавна политика в това отношение. В България например липсва перорален морфин – както кратко, така и дългодействаща форма. Ако преди 10 години аз като лекар разполагах с далеч по-широки възможности за обезболяване на пациентите, сега имам не повече от 4-5 и това е заради лекарствената регулация у нас. 

Със сигурност в грижата за онкоболните у нас има и напредък. В какво се изразява той?

Безспорно в онкологията има огромен напредък, дължащ се на иновативната диагностика и лечение, които смело мога да кажа, че са на европейско ниво. Особено по отношение на лекарствената терапия, като с някои малки изключение, сме с по-добри възможности дори от някои доста развити държави. Това се отнася както за таргетната терапия така и за имунната и комбинираната такава. Лъчетерапевтичните уредби в България също се подновиха изключително много, като вече имаме достатъчно центрове за лъчетерапия с достатъчно добри специалисти. Диагностиката също е на много добро ниво – само в София имаме пет петскенера, което е ключово за допълнителната специфична хибридна диагностика. Достъпът до специалист у нас също е изключително бърз. Тоест, ако пациентът е насочен правилно, нещата се случват много бързо. В Англия например целта е до 65 дни след диагнозата да се започне лечение, а у нас от диагностиката до започване на терапията в най-честия случай не минава повече от месец.

Полина Тодорова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email