В цял свят месец април е посветен на борбата с паркинсоновата болест. Болестта на Паркинсон е прогресивно неврологично заболяване, което засяга над 6 милиона души. В България болните са около 15 000 души. В напреднал стадии са 30%, а в последен стадий – около 1000 души. Късният Паркинсон има три метода на лечение в световната практика – помпа с интестинален гел, дълбоко-мозъчна стимулация (ДБС) и апоморфинова помпа. Това лечение коренно променя живота на пациентите и им позволява да се върнат към нормалния си начин на живот.

На Световния ден за борба с болестта на Паркинсон, който се отбелязва на днешния 11 април, в София се състоя дискусия с водещи невролози и в присъствието на пациенти. Събитието бе с подкрепата на „Стада България“ и с участието на Националната организация на хората, болни от късен Паркинсон и Медицински център „РареДис“.

Ново за България лечение на късен Паркинсон е одобрено за реимбурсиране от Здравната каса. Вече се прилага на пациенти в късна фаза на болестта на Паркинсон. Става въпрос за нов тип портативна помпа, която подава директно в гастроинтестиналния тракт тройна комбинация от медикаменти. Експертни центрове за назначаване на терапия са МБАЛНП „Свети Наум“ , УМБАЛ „Александровска“ , Първа МБАЛ в град София и УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив.

„Това е най-физиологичното лечение досега на късен Паркинсон“, обясни акад. Иван Миланов – председател на Българското дружество по неврология и директор на Университетската болница по неврология и психиатрия „Свети Наум“ в София. „Когато пациентите приемат таблетки Леводопа, настъпват пикове в серумната конценнтрация на лекарството, които увреждат рецепторите. Докато при новата помпена терапия Леводопа се подава на малки кванти и не уврежда рецепторите. Освен това комбинацията на Леводопа и още два медикамента, които забавят нейното разграждане, държи серумната концентрация на лекарството в постоянни нива. Ефектът върху пациентите е много добър. Според тях с това лечение състоянието им се връща с 10 години назад“, посочи той.

Д-р Стефанов от Медицински център „РареДис“ обясни какво представлява стартиралата през 2021 г. програма за подкрепа на пациенти с късна форма на болестта на Паркинсон. „Екип от обучени и квалифицирани медицински специалисти оказват съдействие и подкрепа на пациентите с късен Паркинсон. Дават им техническа помощ при подготовка на необходимата медицинска документация за започване на лечението. Обучават пациентите и техните близки как да използват помпата. Например как да се грижат за чистотата на стомаха, как да подменят йеюналната тръбичка, как да зареждат помпата, която дозира медикаментозното лечение и т.н. Това е необходимо, защото в първите месеци пациентите винаги изпитват стрес и имат нужда от подкрепа за приложението на новата терапия.“

Средно след 10 години от началото на заболяването се навлиза в напредналия стадий, а в последния стадий – след още 3-4 години. От Паркинсон най-често заболяват мъжете, като причината защо болестта засяга в по-голяма степен силния пол все още не е докрай изяснена. Характерно за заболяването е, че е възрастово зависимо. Средната възраст, на която най-често се проявява болестта, е 60 години, но понякога може да се открие и при далеч по-млади хора, включително такива под 30-години. Специалистите са единодушни, че болестта на Паркинсон се „подмладява” и застига хора в активна възраст.

Болестта буквално срива цялата нервна система на човек. Освен сериозни проблеми, свързани с движенията, заболяването рефлектира и на емоционалния статус като нерядко може да доведе и до отключване на депресивни състояния. За съжаление симптомите на болестта се проявяват най-често, когато голям процент (над 70%) от нервните клетки вече са загинали, което е индикация, че тя е в напреднал стадий.

Все още не са установени докрай и причините, водещи до разрушаване на нервните клетки, „отключващи” заболяването. Засега специалистите се обединяват в мнението, че болестта на Паркинсон не се дължи на един фактор, а е по-скоро комбинация от генетично предразположение и влияние на вредни фактори от околната среда.

С времето и напредването на болестта симптомите се влошават. Пероралните терапии спират да действат след десетата година от болестта и тогава пациентите преминават в така наречената „късна фаза“ на болестта.