Преговорите за повишаване на заплатите в здравния сектор са в ход. Преди дни от КНСБ съобщиха, че новият Колективен трудов договор за сектора предвижда ръст на основните месечни заплати на медицинските специалисти. За да обхване това увеличение целия сектор, синдикатите предлагат в Националния рамков договор – основният документ, определящ разпределението на ресурсите в здравния сектор, да залегне текст, който да задължи всички договорни партньори, ползващи ресурс от НЗОК, да подписват КТД. Доколко това е възможно, попитахме специалиста по медицинско право адв. Мария Шаркова.
Адвокат Шаркова, има ли Колективният трудов договор задължителен характер?
Колективният трудов договор може да се разпростре върху целия сектор в здравеопазването, но има определени условия за това. Те са разписани в Кодекса на труда.
Колективните трудови договори се сключват на ниво предприятие, тоест на ниво лечебно заведение, бранш, отрасъл или по общини и може да са само един на съответното ниво. Тоест, не можем в рамките на сектор Здравеопазване да имаме няколко колективни трудови договора. Важно е да се уточни и че когато говорим за такъв договор в конкретен бранш, както е в случая, той се сключва между представителните организации на работниците и служителите, и работодателите. В този смисъл не може да преговаря всеки, а само представителните организации. След сключването на КТД, ако всички страни са съгласни, министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъл или бранш след изразено писмено съгласие от всички организации на работниците и работодателите, определени за представителни на национално равнище. След тази стъпка и обнародването й всички предприятия от този бранш, тоест лечебните заведения, ще трябва да прилагат целия договор или клаузи от него в зависимост от това какво са се споразумели страните.
Това означава ли, че ако дори една национално представителна организация е против, няма как Колективният трудов договор да се приложи за всички?
Точно така. Дори само една национално представителна организация не подпише това съгласие, то тогава министърът на труда и социалната политика няма да може да го разпростре върху всички предприятия от бранша – в случая болниците. Възможно е и някоя от организациите на служителите да не е съгласна. Във всеки случай е нужно пълно съгласие на национално представителните организации.
Каква е Вашата прогноза – ще „извърви“ ли този колективен договор подобен път и ще се приложи ли той в целия сектор?
Целта на преговорите, които се водят, е именно тази. Ако се стигне до подписване и всички страни са склонни на взаимни компромиси, аз смятам, че от там-нататък няма да има пречка за издаването на подобна заповед от страна на социалния министър.
На този фон болнични сдружения излязоха с твърдението, че част от заложените текстове в Националния рамков договор, свързани с договарянето на основните заплати, противоречат на законодателството…
От юридическа гледна точка в Националния рамков договор не може да се налага на лечебни заведения, и то търговски дружества, начинът по който следва да формират възнагражденията. Това не е въпрос от обхвата на НРД. Предметът на НРД е определен в Закона за здравното осигуряване и няма как в НРД да се уреждат подобни отношения. Мястото, с което трябва да се уреди въпросът с трудовите взаимоотношения, е Колективният трудов договор. Много по-добре е страните да стигнат до компромис за КТД, отколкото ултимативно, от страна на НРД да се налагат подобни условия.
Възможно ли е в НРД да залегне текст, който да обвърже ползването на публичен ресурс от Касата със задължението болниците да са подписали Колективния трудов договор, залагащ ръст на заплатите?
Смятам, че това също е извън обхвата на Националния рамков договор. В крайна сметка има и т. нар. договорна свобода и всеки един субект преценява дали да подпише един договор или не, бил той и Колективен трудов договор. Отново казвам – в ЗЗО ясно е разписано какво трябва да съдържа Националният рамков договор и не може да се излиза от предметния му обхват. Подобни клаузи биха били нищожни и биха могли да се атакуват в съда.
Според вас ще се стигне ли до ръст на заплатите в сектора?
Виждам, че се полагат огромни усилия, както от страна на Министерството на здравеопазването, така и от страна на Българския лекарски съюз и организациите. Бих казала, че и пандемията в известен смисъл повлия благоприятно и извади на показ редица дисбаланси в сектора, проблема с кадрите и други. От тази гледна точка съм оптимист, защото ако не се увеличат възнагражденията, рискуваме да нарасне недоволството сред лекарското съсловие. Не мисля обаче, че увеличението на заплатите ще реши в цялост проблемите в здравеопазването, които са свързани не само с възнагражденията, а и с условията на работа, с перспективата за кариерно израстване и други въпроси. Колкото и да увеличим заплатите много трудно ще се преборим с медицинския феодализъм, който съществува в редица лечебни заведения и влияе изключително много на кариерното развитие на младите лекари. Той е и една от причините за отлива на кадри. Такъв е примерът, когато цели клиники се предават почти наследствено и кариерното развитие не зависи от способностите на един човек, а от съвсем други фактори.
Полина Тодорова
