Д-р Цветан Тончев: В медицината няма крайна точка на развитие – човек винаги може да надскочи себе си

В Деня на Здравето избираме да ви представим един от тримата абсолютни отличници на Медицинския факултет към Медицинския университет-София д-р Цветан Тончев. Той заедно с д-р Лора Петрова и д-р Владимир Йорданов получиха наградата „Златен Хипократ“. Разговаряме с него за професионалния му път и предизвикателствата пред младите лекари.

Д-р Тончев, как се спряхте на медицината за свой професионален избор?

Изборът ми беше дълъг и осъзнат процес. Зародишът му се крие още в детските ми години, когато поради една или друга причина съм имал среща с различни лекари в ролята на пациент. Винаги съм се възхищавал на отношението им към пациентите, на знанията им, на това, че са избрали да бъдат лечители. Още от дете знаех, че удовлетворението, което изпитват лекарите от излекуваните си пациенти, от тяхната искрена признателност и благодарност, е неописуемо. От друга страна, в мен винаги е съществувал интерес към науката и научното развитие. В медицината не съществува крайна точка на развитие – човек винаги може да надскочи себе си и да достигне нови хоризонти. Намираме се в ерата на ежедневните открития, на непрекъснато усъвършенстващата се техника – най-интересното тепърва предстои.

Завършихте МУ-София с отличието „Златен Хипократ“, зад което несъмнено стоят много усилия. С какви чувства „изпращате“ следването си?

Изпращам следването си с най-топли чувства и широка усмивка на лице. Въпреки че като всеки студент съм имал своите върхове и спадове, определно свързвам студетството си с положителни емоции. По време на шестте години в университета смятам, че успешно положих основата на своите знания в сферата на медицината и съм готов да се развивам като лекар. Благодарен съм за това, че срещнах много истински преподаватели, които са невероятни професионалити и прекрасни хора. От друга страна, със сигурност прекарах незабравими студентски години – срещнах много колеги, създадох много приятелства, преживях безброй незабравими моменти. Повечето хора откровено смятат, че отличието „Златен Хипократ“ е равносилно на безкрайно четене и лишение от абсолютно всичко. Със сигурност съм правил лишения, но истината е, че при добро желание, мотивация и постоянство има време за всичко.

Пандемията от COVID отрази ли се на обучението по медицина? В определени моменти бяха спрени и практическите занятия, доведе ли това до трудности в процеса на подготовка?

Определено пандемията остави своя негативен отпечатък върху медицинското образование, не само в България, но и в глобален мащаб. Със сигурност университетът ни не беше готов за преминаване в онлайн среда и това доведе до известни затруднения. Истината е, че медицина няма как да се изучава дистанционно. Но в условията, в които се намирахме, това беше единственото правилно решение – в ситуация на неизвестност и впрягане на целия капацитет на здравната ни система в посока КОВИД-19 смятам, че преподавателите изключително бързо се отърсиха от първоначалния шок и се приспособиха към воденето на онлайн упражнения. Дълбоко оценявам техните усилия и съм им благодарен. От друга страна, нуждата от допълнителни кадри в медицинските заведения, както медицински, така и помощни, даде възможност на студентите в различни курсове на обучение да се включат директно в лечебния процес. Прякото участие в лечението на болните е най-добрата школа в медицината. Въпреки затрудненията, които изпитахме, съм убеден, че всеки студент по медицина на първо място е зрял човек и с желание може да открие начин да придобие нови знания и умения във всяка ситуация, в която се намира.

Избрал сте да се развивате в областта на Акушерството и гинекологията – кое ви привлече в тази специалност?

Акушерството и гинекологията е изключително обширна и интересна специалност. Гинекологията е една от специалностите, в които е постигнат най-висок успех в лечението на онкологичните заболявания изобщо, имайки предвид и тяхната честота сред женската популация. Тя разполага с множество ефективни методи за скрининг и ранна диагностика, както и с изключително развити хирургични подходи за лечение на заболяванията. Минималноинвазивната хирургия с всеки изминал ден заема все по-сериозно своето място, измествайки конвенционалните подходи, които се прилагат за по-сериозните случаи и диагнози. От друга страна, акушерството е свързано с най-силните емоции не само в медицината, а изобщо – та какъв по-възнуващ момент от диагностицирането на желана бременност, от раждането на дете? Техниките за асистирана репродукция също стават все по-успешни и достъпни за пациентите. Всички тези аспекти на специалността, заедно куп други причини, са в основата на моя избор.

Как оценявате грижите за бременните в България? Какво още е нужно да се подобри в тази насока?

Личното ми мнение е, че грижите за бременните в България са на много високо ниво, имайки предвид състоянието на здравната ни система. Основният проблем в грижите за бременните е в достъпността до лекарска грижа – в големите градове има много специалисти, които провеждат женска консултация и съответните грижи за родилките, както и бази, в които могат да се водят ражданията, но по малките населени места нещата далеч не стоят по същия начин. Смятам, че следва да се въведе по-стабилна политика – не само в акушерството и гинекологията, а изобщо, която да стимулира специалистите да практикуват извън големите областни центрове. Недопустимо е цели окръжни градове да остават без отделение по Акушерство и гинекология. Важно е също така да се спомене, че настоящото правителство е поело инициатива в посока на разширяване на пакета грижи за родилките, който се осигурява от НЗОК – позитивните промени трябва да се отбелязват и стимулират.

Къде виждате своя професионален път след време – в България или в чужбина?

Обичам страната и народа си и имам силното желание да се развивам в България. В момента съм доброволец към Клиниката по Обща и онкологична гинекология към ВМА – София и с ръка на сърцето мога да заявя, че тя е пример за практикуване на медицина по световните и европейски страндарти в българска държавна болница. В това число вклювам нивото на оказваната медицинска помощ (диагностика и лечение по най-съвременните способи, използвайки максимално неинвазивните и щадящи методи), отношението на персонала към пациентите и материалната база на лечебното заведение. Академията дава обширни възможност на своите лекари за академичен труд, създаване на публикации и участие в различни конференции и проучвания, което както споменах е изключително важно за мен като лекар. Надявам се да получа възможност да се развивам в среда като тази и пожелавам на всички ни болниците ни да функционират по този начин.

Какво трябва да се промени, за да остават повече млади лекари у нас?

Няколко са проблемите, които стоят пред младите лекари в България. Най-сериозният от тях е достъпността до базите за професионално обучение – трудното намиране на място за специализация е основната причина за големия брой заминаващи лекари. Друг належащ проблем е заплащането на младите лекари – в много случаи то не е съобразено и не отговаря на положените усилия, стреса и лишенията, които са свързани с практикуването на професията. Обществената нагласа в България към лекарското съсловие също е проблем, който принуждава много от колегите да търсят развитие извън пределите на страната ни. През последните години е нарушена връзката между лекаря и пациента, което създава напрежение между двете страни и пречи на лечебния процес. Вярвам, че ние, като лекарско съсловие, трябва да общуваме с пациентите си на разбираем за тях език, за да ги предразположим да ни се доверят и да ни позволят да приложим своите умения и знания.

Вие сте избрал професия, отдадена на живота. В този смисъл, не мога да не ви попитам за вашето мнение за случващото се в Украйна. Следите ли събитията там, много ваши колеги лекари са „на първа“ линия в кошмара на войната?

Като всеки гражданин с активна гражданска позиция следя случващото се в Украйна – това е истинска хуманитарна криза. Нищо и никой не може да оправдае човешките трагедии, причинени от войната. Нашите колеги на първа линия там извръшват невероятен подвиг, загърбвайки инстинкта си за самосъхранение в името на живота на своите съотечественици. Те са истински герои от войната. За мен съществува само една правилна страна – тази на мира. Вярвам, че не е нормално в 21-ви век да се намираме във военни времена и искрено се надявам всичко това да приключи час по-скоро.

Полина Тодорова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email