Д-р Александър Симидчиев е народен представител от „Демократична България“ и заместник-председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Разговаряме с него за идеите на здравните власти как да подпомогнат младите кадри в сектора и какви промени са нужни в системата.

Д-р Симидчиев, обмисляте ли законодателни мерки, с които да привлечете повече млади кадри в системата на здравеопазването?

На първо място трябва да се попитат хората, които са пряко ангажирани в този процес, защото това са млади хора с креативни идеи. По подобен начин се появи идеята в клиничните пътеки да залегнат бонуси за младите специалисти, а именно – когато млади лекари са включени в изпълнението на клиничната пътека, тя да се финансира допълнително. Креативни предложения се приемат отвсякъде и когато те се натрупат, ще бъдат систематизирани. Има и критерии за приоритеризация – колко лесно и колко бързо може да се въведат и какъв би бил техният дългосрочен ефект. Когато това се прецени, те ще бъдат включени в съответните нормативни документи, а това, което не направим в парламента законодателно, може да залегне в наредби. Със сигурност този процес ще включва и ВУЗ-овете, защото там е процесът на „производство“ на кадрите. И колкото по-рано позволим на бъдещите лекари да осъзнаят къде им е мястото, толкова по-добре. Ще ви дам един пример – голяма част от студентите не са достатъчно добре запознати с това, което се случва в кабинета на един общопрактикуващ лекар. Тоест, те имат добра клинична подготовка за работа в болница, но не са особено наясно с работата на един семеен лекар.

На какъв етап е реализацията на идеята за дотиране за младите лекари чрез финансови стимули за тях в клиничните пътеки?

Тази идея вече бе обсъдена в парламентарната комисия по здравеопазване и се надявам тя много бързо да може да се реализира. Въпросът е обаче как точно да се случи това – дали да бъде чрез Закона за здравното осигуряване или да е предложение към НЗОК и БЛС чрез Националния рамков договор. Аз лично бих предпочел това да е устойчива мярка и да не зависи от преговорите за НРД, а да е законодателна инициатива.

За всички пътеки, в които участва млад лекар, ли ще има подобен бонус?

Това зависи от факта доколко млад специалист изобщо може да участва в някои от клиничните пътеки. За да може да участва активно, трябва да възможност от пряко наблюдение на специалист. Във всеки случай идеята е перспективна, но трябва да премине през обществено обсъждане.

Статистика, изготвена за Medical News от Министерството на здравеопазването, показа, че над 60% от местата за специализанти, финансирани от държавата, остават незаети. Как си обяснявате този факт и какви мерки предвиждате, за да станат неатрактивните специалности атрактивни?

В момента има тежка диспропорция между различните специалности, а това води естествено до по-голям интерес към тези от тях, които по-лесно могат да възвърнат инвестициите, които човек е направил, за да следва медицина и за да специализира. Възможността да се практикуват различните специалности също не е еднаква и всичко това води до подобни тенденции сред тези млади хора, които са интелигентни и бързо ориентиращи се в професионалната си среда. Затова когато мислим по тези теми, трябва преди всичко да помислим и какви са нуждите. Ще ви дам пример с моята специалност – белодробни болести. В България годишно се нуждаем от 100 нови специалисти в сферата на пулмологията, а в момента има 70 кандидати за тази специалност. Защо – защото клиничните пътеки са едни от най-нискозаплатените, защото за да практикува човек пулмология, е нужен достъп до съвременни диагностични методи, които се намират основно в големите болници, а там местата са заети. Тоест, възможностите за специализация са ограничени.

Тогава какво обмисляте да направите, за да привлечете повече кадри към подобни специалности, към които интересът е слаб?

Едно от нещата, които трябва да се променят и които имат отношение към този въпрос, е въвеждане на система за индексация на клининичните пътеки на базата на системата на КП в Англия. Аз очаквах това нещо да се случи още тази година. Необходимо е и да се намали заложеният брой хоспитализации на годишна база за сметка на стойността им. България няма необходимост от над 2 милиона хоспитализации, колкото са заложени в бюджета на НЗОК за тази година. Това е мястото, откъдето може да се пренасочи ресурс към недофинансирани клинични пътеки и да се намали тази диспропорция между отделните пътеки. Една от най-свръхфинансираните пътеки например е инванзивната кардиология – от една страна тя е много важна, защото засяга млади хора, на които животът може да се удължи ефективно и те да не се инвалидизират. От друга страна обаче въпросът е колко труд влиза в тази пътека.

На какъв етап е възможността медици от Украйна да работят в България?

В момента ние отваряме Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване във връзка с хората от Украйна, които навлизат в нашата държава. Появяват се не само проблеми, но и възможности. Една такава възможност се отнася за хората от Украйна с медицинско образование. Трябва да направим всичко възможно в бърз порядък те да се приобщят към нашата здравна система, защото макар и малко, това може да е едно от решенията за кадровата криза в сектора. Те са с близка езикова култура и лесно може да се адаптират към българския език и същевременно голяма част от тях са със солидна клинична култура, така че биха били полезни на българската здравна система.

Полина Тодорова