В срок от три месеца министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова ще трябва да представи конкретни мерки с конкретни срокове за преодоляване на кадровия дефицит в сферата на здравеопазването у нас. Те ще трябва да включват и решения, с които да се задържат младите лекари и медицинските сестри.
Решение за това прие на днешното си заседание парламентът. То беше предшествано от дискусия между депутатите, посветена на кризата за кадри в здравната сфера. Като част от нея бяха повдигнати въпросите, касаещи нуждата от промени в реда за специализация на младите лекари, кариерното им развитие, диспропорциите в заплащането в сектора, както и управлението на лечебните заведения.
Депутатите обаче не приеха останалите точки от предложението, което бе внесено от ДПС, а именно – финансова обосновка на предлаганите мерки, както и отчет за изпълнението им след една година.
Пред депутатите здравният министър заяви, че основният елемент във всяка една система, сред които и здравната, е човешкият ресурс. Тя подчерта, че е нужно да се състави голяма работна група, която да разгледа проблема с кадрите в сектора и в която освен МЗ, да участват още представители на просветното и финансовото министерство. „Това е общо дело и е нужен конструктивен диалог, с който да се намери трайно решение“, отбеляза проф. Сербезова.
Депутатът от ДПС д-р Джевдет Чакъров, чиято група е вносител на предложението, заяви, че ситуацията по отношение на кадрите е критична и са нужни спешни мерки. Той припомни данните, според които 70% от лечебните заведения изпитват остър недостиг на кадри. „В 21 век е абсолютно задължително да решим въпроса с качествената извънболнича помощ“, отбеляза още Чакъров.
Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов посочи, че въпросът за кадровия дефицит е изключително тежък и болезнен. Той изтъкна, че голяма част от работещите в сектора са крайно изтощени и засегнати от „синдрома на прегарянето“.
„Тази криза няма да се преодолее нито за една година, нито за три или четири. Само обучението по медицина е шест години“, заяви проф. Михайлов. „Натрупаните „горчилки“ в професионалните общности са много големи, девиациите в мисленето са много големи. Нужни са законодателни инициативи“, коментира още той. На първо място според него трябва да се промени системата на специализация, за да стане тя привлекателна за младите и отговаряща на съвременните изисквания. По думите му това означава единна специалзиация на кадрите. “Тя трябва да постави младите лекари в основата на здравеопазването и те със своята квалификация да са готови да влязат в океана от трудности на съвременната медицина“, коментира той. По думите му млади лекари се отказват от спечелени места за специализации, защото заплащането им е изключително ниско и те не могат да покрият разходите си. „Всичко това трябва да се промени с тази единна система“, каза той.
Бившият здравен министър и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС проф. Костадин Ангелов посочи, че проблемите в здравеопазването по отношение на обезпечаването с кадрите са от много години. „Ние не можем да продължим да постъпваме по един и същи начин, ако искаме да постигнем различен резултат“, каза той. Проф. Ангелов отбеляза, че проблемите са основно два и са свързани с големия брой лекари в пенсионна и предпенсионна възраст и малкото младите лекари, които искат да работят у нас. „След 10 години, ако всичко продължава по този начин, почти всички български лекари и медицински сестри, в болничната и първичната медицинска помощ, ще са в пенсионна възраст. Определено държавата трябва да направи всичко това, което е възможно, всички желаещи млади лекари, които искат да специализират по атрактивни и неактрактивни специалности, да бъдат финансирани от държавата“, каза той.
Начините за решаване на това според него са повече места за специлизанти, финансирани от държавата и въвеждане на тристълбовото финансиране за младите лекари. Припомняме, идея в тази насока беше лансирана от Ангелов в края на мандата му като здравен министър. В нея беше залегнала възможността за тристълбово финансиране за медиците с цел привличане на повече кадри в отдалечените райони на страната, включващо заплащане от няколко източника, сред които и общините. Тази идея обаче така и не беше реализирана.
„Нека да помислим как да закараме младите лекари и сестрите в малките населени места, където има най-голяма нужда от тях, защото в София, Пловдив, Варна, Бургас проблем с лекарите няма, има го на други места“, посочи той.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев отбеляза, че в последните 10 години винаги е имало повишаване на средствата в системата, включително и за младите лекари, но това не е решило кадровата криза. Според него е нужно специализацията за младите лекари да бъде по-различна и „по-масова“. „Разбира се финансовата подкрепа е задължителна, но отварянето на системата е по-важно. Отварянето на системата, където всеки млад лекар да има работно място с достатъчно пациенти, където под контрол на по-опитен да може да работи още от първите дни от началото на своята специализация“, изтъкна той. Доц. Тонев даде пример с Германия, където на младия лекар от втория ден на специализация се предоставя лапароскопска камера, а не се ангажира една година с попълване на документация. „Ако един млад лекар има нужда да се научи, то един млад специалист има нужда да види своя кариериен път в рамките на 5-10 години“, каза той.
Осовният проблем пред младите лекари у нас според депутата от „Има такъв народ“ Ивайло Христов пък е липсата на възможност за кариерно развитие, както и заплащането им. Той коментира и мениджмънта в сектора, за който пряко отгорят болничните директори. „От тук започват проблемите“, изтъкна той, като засегна диспропорциите в заплащането в сектора. Христов даде и пример със заплата от 820 лв. за лекар от отделението по неврохирургия в окръжната болница във Варна. Той припомни и протеста на лекатите от ИСУЛ.
По думите му МЗ има прекалено малко механизми за въздействие над болниците, на които е принципал. „При тази ситуация в лечебните заведения финансов контрол няма, медицински одит няма, икономическа полиция, прокуратура и съд няма. Имаме едни дерибеи, които си управляват болниците, както си пожелаят“, коментира той. Ето защо ИТН ще предложат законодателни промени в Закона за публичните предприя, с които да позволят засилен контрол на принципала МЗ върху управлението на лечебните заведения. От партията ще настояват и за мандатност на директорите на болници. „Десетилетия началници на отделения и директори на болници са „бетонирани“ на позицията си“, коментира той.
Полина Тодорова
