„Ударението“ в пандемията от COVID от тук нататък трябва да е върху long COVID, това ще е предизвикателството за здравната система“. Това заяви проф. д-р Радка Аргирова, председател на Българското дружество по медицинска вирусология, по време на Научно-практическа конференция за лекари в извънболничната помощ на тема „Комуникация с пациенти за подобряване на ваксинационното покритие в България“. Събитието се провежда под патронажа на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, а организатор е Фондация „Астра Форум“.
Тя представи лекция на тема „Пост-COVID – симптоми и профилактика. Бъдещи предизвикателства пред здравната система“.
Специалистът припомни и че според СЗО Long Covid синдромът са различни плаквания, които са наблюдавани поне три месеца след диагностицирането с продължителност поне 2 месеца, които не могат да се обяснят с алтернативна диагноза. Проф. Аргирова отбеляза, че трябва да се направи разлика между long COVID и късни усложнения след боледуване.
В презентацията си проф. Аргитова се спря както на различните последици при острия и при хроничния остър long Covid синдром, рисковите групи за развитие на усложнения, терапевтичното поведение и други важни теми. Сред най-честите оплаквания при long COVID са лесна уморяемост, сърцебиене, главоболие и други. „Ние трябва да сме подготвени за това – както по отношение на диагностиката, така и на лечението„, посочи специалистът.
Тя изтъкна и че пандемията не е приключила. „Няма данни, че вирусът е станал по-лек. Ендемичната фаза не означава безопасност, вирусът продължава да го има в някакво огнище, той ще продължи да се реплицира, което означава, че той ще продължи да мутира. Това не е безопасно и трябва да се следи“, заяви проф. Аргирова.
Специалистът не пропусна и темата за заболяването при децата, като подчерта, че е мит, че те не боледуват от COVID. Припомняме, уебинар на тази тема в Medical News с участието на проф. Аргирова и други специалисти може да видите ТУК.
Проф. Аргирова представи данни, според които значителна част от пациентите в САЩ, прекарали COVID, имат поне един персистиращ синдром няколко месеца след началото на COVID инфекцията. Британско изследване пък показва, че над 13% от хората с положителен PCR тест са имали оплаквания поне 12 седмици след диагностицирането, 7 от 10 души, които са били хоспитализирани, не са се възстановили напълно след боледуването, а 20% са придобили нова инвалидност след боледуване. Около 10% от вирусоносителите се оплакват от long COVID. По-често от long Covid са засегнати жените, а състоянието се проявява най-често във възрастта 30-45 години.
По отношение на терапевтичното поведение специалистът припомни препоръките на СЗО, според които два месеца след преболедуване пациентите трябва да бъдат прегледани за евентуални, сърдечни, неврологични, бъбречни и други усложнения.
Тя се спря и на хипотезите за патогенетичните механизми на Long COVID. “Възможно е в основата на long Covid да е имунната система и да става дума за автоимунно заболяване, предизвикано от персистиращи вирусни молекули“, разясни тя. Проф. Аргирова се спря и на ползите от ваксините и за намаляване на оплакванията при продължителен COVID, като посочи, че изследвания от Израел показват много сериозно намаляване на long COVID сиптомите след ваксинация и след прилагане на бустерна доза. Умората намалява с 64% при ваксинираните, отбеляза специалистът.
Проф. Аргирова беше категорична и че не трябва да спира възможността за изследване с ПСР тестове сред общопрактикуващите лекари.
Науката зад ваксините и имунизациите бе темата, която представи вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. Тя разгледа задълбочено произхода на SARS-CoV-2 и хипотезите за появата на варианта Омикрон на COVID, който има над 50 мутации. “Омикрон е много различен от останалите варианти и неслучайно много специалисти все по-често задават въпроса той вариант ли е или скоро ще го наречем щам“, отбеляза тя. Специалистът се спря на механизма на навлизане на вируса в човешкия организъм чрез т. нар. ангиотензин конвертиращ ензим 2 (АСЕ2).
Тя разгледа подробно и различните видове ваксини, като се спря на разработването на иРНК ваксините, припомняйки че научната общност работи по създаването им три десетилития, но на практика обществото е видяло само „айсберга“ на този огромен труд. „Зад появата на тези ваксини стои много сериозна наука и те не са експериментални течности“, категорична бе проф. Александрова.
„Промяната на вирусите продължава. COVID може да премине в ендемичен вирус, но това няма да го направи безопасен. Ние все още не знаем какво се случва в животинския свят, не знаем как този вирус ще повлияе на останалите вируси и микроорганизми, какви ще са последиците от продължителния COVID-19. SARS-CoV-2 продължава да се променя и никой не знае в каква посока ще продължи това“, коментира още проф. Александрова, отбелязвайки, че трябва да бъдем готови за нови коронавируси и пандемии.
Очаквайте още материали в Medical News с лекции и изказвания на специалистите, взели участие във форума.
Снимки: Medical News
Полина Тодорова
