Мерки в подкрепа на младите лекари и „създаване“ на повече медицински сестри обмислят здравните власти. Това стана ясно на дискусия, посветена на липсата на медицински кадри, на която бе изнесена статистика, че 70% от болничните мениджъри сигнализират за липса на достатъчно медици.
Особен голям е проблемът с медицинските сестри, поради което властта планира и стъпки за обезпечаването с такива кадри. По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи към 31 декември 2021 г. почти 30% от сестрите у нас са над 60-годишна възраст. На системата като цяло не достигат над 30 000 сестри. Проблемът бе определен от председателя на БЛС като проблем, касаещ националната сигурност.
„Числата на повърхността трябва да се изледват в детайли с оглед на една цялостна концепция за развитието на медицинските кадри. Процесът на миграция на медицински специалисти трудно може да бъде спрян, но можем да създадем условия този процес да се ограничи“, коментира министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова.
По думите й осигуряването на медицински специалисти не се ограничава само до производството на кадри от университетите, а се отнася и до правилното им разпределение по области, до придобиване на необходимата квалификация, както и до осигуряване на условия за професионалното им развитие и мотивация да останат в България.
По думите на министър Андреева увеличаването на броя на лечебните заведения и тяхното „роене“ създава предпоставки за недостиг на медицински специалисти. По данни на НСИ броят на лекарите у нас през последните 15 години се увеличава на фона на намаляване на броя на населението в страната. Налице е обаче регионална диспропорция в разпределението на лекарите, както и по отношение на специалистите. В тази насока, според нея, общините могат да разработят регионални политики, с които да привличат и задържат медицински кадри. Сред тях са предоставяне на стипендии, жилище, съдействие за започване на работа на членове на семейството на медика, както и осигуряване на място в детска градина и училище за децата.
Сред краткосрочните мерки в тази насока здравният министър открои и оптимизирането на броя на болниците и по-конкретно актулизиране на процедурите по издаване на разрешение за нова дейност. Припомняме, че това е един от начините за разкриване на нови лечебни заведения.
Проф. Сербезова се спря и на кадровия проблем сред медицинските сестри, като посочи, че страната ни се нуждае от два пъти повече такива кадри. Завършили медицина за последните 10 години са 6692 души, а медицински сестри малко над 4200, което не отговаря на нуждите на пазара на труда в сферата на здравеопазването, посочи тя. Поради тази причина ще се работи за повишаване на приема на медицински сестри и разкриване на нови филиали в медицинските университети, за облекчаване на труда им, повишаване на възнагражденията и като цяло увеличаване на привлекателността към тази професия. „Има усещане за липса на уважение към полагания от медицинските сестри труд“, каза тя. В тази насока може да се направи дългосрочна стратегия и визия за систематично утвърждаване на професията на медицинската сестра, обясни проф. Сербезова.
Сред другите мерки са създаване на механизми за стимулиране на висшите училища за обучение на повече медицински сестри, увеличаване на държавната субсидия за тези кадри, обвързване на броя на местата за бъдещи лекари с тези за сестри и други.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев заяви, че системата ни има нужда от много сериозна реформа. „Истината е, че ние имаме нужда от свръхпроизводство на кадри, като нуждата при медицинските сестри е крещяща“, отбеляза той.
По отношение на кадровия проблем се предвиждат законодателни промени с акцент върху развитието на младите лекари и медицински сестри. Като част от тях се планира в Националния рамков договор за 2023 година да залегнат конкретни политики, с които да се осигурят повече средства за младите лекари чрез добавена сума в клиничните пътеки за тях.
Обмислят се и промени в Закона за лечебните заведения, които да осигурят повече възможности за кариерно развитие и мандатност на ръководителите на клиники в лечебните заведения.
До края на годината ще е готов и проектът за обществено обсъждане за преминаване от системата на клинични пътеки към диагностично-свързани групи. Усилия ще бъдат насочени и към развитие на системата на амбулаторните процедури. „Подкрепяме преложението на БЛС за увеличаване на средствата в болничната помощ основно чрез цените на клиничните пътеки, а не чрез обеми“, каза още доц. Тонев.
Полина Тодорова
