“Черната” сметка от COVID у нас – 36 000 жертви и съмнение в науката

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

На днешния 8-ми март се навършват точно две години от регистрирането на първите случаи на COVID в България. Поредната вълна на пандемията бележи известен спад, но оставя след себе си близо 36 000 жертви, дълбоко разделение в обществото и усещане за съмнение в науката.

На този ден през 2020 година бяха регистрирани първите два случая на коронавирус в България. Те бяха открити при 27-годишен мъж от Плевен и 75-годишна жена от Габрово.

Две години след тази дата жертвите от коронавирусната инфекция у нас доближават 36 000 и надхвърлят броя на населението на цели градове. Сред тях, по данни на Българския лекарски съюз, са и над 170 медици, които са загубили живота, изпълнявайки професионалния си дълг. Част от тях оставиха и невръстни деца, които ще трябва да живеят без майка или баща, а за съжаление и в някои случаи – без двамата си родители.

Освен хилядите жертви на епидемията, България ще „изпрати“ поредната, и надяваме се, последна по голям мащаб вълна на пандемията, с дълбоко разделение в обществото и съмнение в науката. На фона на огромния брой жертви, които COVID отне, страната ни продължава да не вярва в „оръжието“, което световната научна общност създаде, за да отговори на новата болест, а именно ваксините. Към днешна дата България е ваксинирала приблизително 30% от населението си, а напълно ваксинирани са около 2 милиона души.

За сравнение, този показател е около 70% в страните като Германия, Австрия, Швейцария, дори съседната ни Гърция. Ниският процент на имунизационен обхват стана и причина над един милион ваксини срещу COVID на различните производители, осигурени за българското население, да бъдат дарени към други страни или бракувани през изминалата година. На този фон, единният информационен COVID портал към 7-ми март отчете нови 21 смъртни случаи, като всички те са при неваксинирани хора. В днешния вторник, в който “по традиция” има ръст на случаите, статистиката съобщава за нови 91 жертви, като близо 90% са на хора без завършена ваксинация.

Извън тези мрачни цифри, тепърва медицинската общност ще се сблъсква с усложненията от коронавирусната болест, за които вече редица специалисти алармират, че могат да доведат до тежки последици, сред които дори и дегенеративни процеси в човешкия мозък.

Докато усилията по света обаче постепенно се насочват в тази насока, смъртността от COVID у нас продължава да е сред водещите, а експертите са единодушни, че водещ фактор за нея е именно ниският процент имунизирани у нас. Данни, изнесени от НЦОЗА, миналата година, сочиха, че общият леталитет, тоест относителен дял на починалите от SARS-CoV-2 от общия брой заболели от вируса, показва, че България е на първо място по стойност на този показател или 4.2%, което е почти два пъти повече от средния за ЕС 2.2%.

Нито една статистика обаче не беше достатъчна, за да повлияе на масовото мнение на българското общество за ползите от науката и спазването на елементарните мерки срещу вируса.

Рахлабването на органиченията, съчетано с трагичните новини от войната в Украйна, изместиха фокуса от пандемията и съвсем отместиха вниманието на обществото към нея. Доказателството е спадът в и без това слабия ваксинационен процес у нас, който надали ще бъде ускорен, предвид все още липсващата имунизационна кампания у нас – заявка, която остана добро пожелание на властта от първите случаи на COVID у нас до момента.

Две години след първия „челен сблъсък“ с COVID у нас, обществото ни вече не мисли за болестта и смъртта, която тя води след себе си. Може би защото вижда една друга смърт всекидневно, може би защото е вече уморено от „темата“, с която грозно и полулистки не пропуснаха да се заиграят и политиците ни, която бе употребена дори и от лекари, които допълнително задълбочиха разделителната линия сред хората, а може би защото вярва, че пандемията е зад гърба ни и вече е проблем на малцина други.

Искаме или не обаче, болестта, която постави света в безпрецедентна ситуация и която отне близо 6 милиона човешки живота, но и която обедини най-големите умове на научната общност, е все още тук.

Последното й лице „Омикрон“, макар и по-малко смъртоносно, но и далеч по-заразно от останалите варианти на вируса, властва редом до „Делта“, който продължава да отнема живот именно поради липса на достатъчно ваксинирани у нас. И този проблем, който вече като че ли не ни засяга, няма да изчезне сам. Но докато съмнението сред нас продължава да властва над науката, битката ще е загубена.

Полина Тодорова