Д-р Кристина Кряколова: Не разбирам защо все още България няма Национална педиатрична болница

Д-р Кристина Кряколова е сред завършилите тази година медицина в България млади лекари, които са избрали педиатрията за свой професионален път.

Д-р Кряколова, как избрахте медицината за своя професия?

Може би причината се корени в това, че и двамата ми родители са лекари. Израснах с идеята и че аз ще стана лекар и никога не съм се замисляла, че ще работя нещо друго.

С какви чувства завършихте медицина?

Истината е, че завърших със смесени чувства. Обучението през последните години беше много затруднено предвид пандемията, не по вина на обучаващите се структури. Не мисля обаче, че беше нормално да прекъснем всякакъв вид присъствено обучение, защото така загубихме реален поглед над практиката. Не смятам, че лекар, който е завършил медицина сега, може да се сравни с лекар, дипломирал се преди пандемията. Особено последните години от обучението на един лекар са много важни, защото това е периодът, в който той се ориентира за специалност, тогава се сблъскваме и с най-много клинични специалности, а изборът при дистанционно обучение е много труден. Като цяло мисля, че обучението в България има с какво да се подобри, особено по отношение на практиката у нас в сравнение със западноевропейските страни.

Kaкъв са впечатленията Ви от медицината до момента?

По време на летния ми стаж още във втори курс, който се проведе в отделение Централна реанимация на “Пирогов”, много ми се прииска да бъда по-близо до клиничната част от медицината и единственият начин беше да започна работа като санитар в това отделение, Прекарах година там и навлязох в същината на медицината. Година по-късно бях на стаж в Санкт Петербург, Русия, където се срещнах с уникални специалисти и друго ниво на медицината. След това не исках да спирам с работата, но вече се бях пренасочила към педиатрията и започнах работа като медицинска сестра в отделението по неонатология в СБАЛДБ “Иван Митев”, където работих до моето дипломиране и се докоснах до частта от медицината, която е най-интересна за мен. Да видиш как бебе в тежко състояние, което е доведено в отделението едва 700 грама и с риск за живота, а след това отива здраво при родителите си, е безценно. 

Това ли именно Ви привлече в педиатрията?

Моят избор е първо педиатрия, а след това неонатология. Интересът ми към тези специалности се зароди в процеса на обучение, когато се сблъсках с практиката по педиатрия. Работата с децата лично за мен е много по-интересна и носи по-голямо удовлетворение. Едно е да помогнеш на възрастен, но съвсем друго на дете, чийто живот тепърва предстои и да знаеш, че то ще има шанс да го изживее пълноценно.

Педиатрията обаче е специалност, в която има голям кадрови дефицит. Защо спроред Вас тя не е атрактивна за младите лекари?

На първо място, защото според мен няма дори една специализирана болница за детско лечение, което да съчетава всички нужни структури. Просто няма база, в която да работят и да се обучават тези лекари. Това е големият проблем. На следващо място в тази специалност заплащането е много ниско и също отблъсква младите лекари да специализират. В даден момент от живота на човек и това има значение. Бих искала това да се промени, говори се, че ще има промяна в тази насока, но като цяло заплащането в медицината в България е много ниско.

В тази връзка какво е мнението Ви за дългогодишната битка за създаване на Национална педиатрична болница у нас?

Аз не разбирам защо все още няма подобна болница в България и защо този процес продължава вече толкова дълго време. По този въпрос винаги има някакъв проблем – било със сградата или с нещо друго. Не разбирам защо държавата не инвестира в детското здравеопазване и това е проблем от много години, който не знам дали скоро ще намери своето решение. Много се надявам той да се реши, защото наистина децата страдат много от тази липса.

Обяснете като бъдещ педиатър защо е важно да има подобна структура?

В момента в България специализираните педиатричните отделения са разпръснати в различни болници и консултациите и транспортирането между тях е сложно, затруднява и забавя лечението. Проблем има и със спешните случаи – в момента например интензивното отделение в детската болница е превърнато в интензивно COVID отделение. Тоест, всички деца, които са спешни, трябва да се пренасочат към „Пирогов“, което е единствената друга болница с детско интензивно отделение. А ако става дума за минути, това няма как да се осъществи толкова бързо. Това води и до реален риск за живота на децата.

Кои са проблемите пред един млад лекар в България?

Основният проблем е това да си намериш специалност. В България както няма достатъчно кадри, така и не се отпускат достатъчно места за специализация, финансирани от държавата. Миналата година например нямаше никакви места отпуснати за специалност педиатрия на фона на кадровия дефицит там. Това означава, че новозавършилите лекари трябва да започнат работа на няколко места, за да си осигурят специализация и да си плащат разходите за нея. Това е голям проблем във всички специалност, не само в педиатрията.

Къде виждате своя професионален път след време – в България или подобно на много Ваши колеги – в чужбина?

За съжаление и аз съм се ориентирала да замина. Засега планът ми е да специализирам в чужбина, за да мога да започна да създавам и семейство, защото със заплащането на специализант в България това ми се струва невъзможно. Много се надявам да се върна и тогава ситуацията да се е подобрила и да намеря начин да практикувам професията си в България. Също така от практическа гледна точка, в чужбина специализацията ще е по-добра. Там има по-добра база, здравеопазването постоянно се развива, въвеждат се постоянно нови, по-добри методи за диагностика и лечение, което за съжаление рядко се случва в България. Искам да добия този опит и да се върна и да го внедря тук.

Полина Тодорова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email