Български учени разработват молекулни машини, информираха от Българската академия на науките. Те са сред първите изследователи в света, които използват тавтомерен пренос на протон като задвижващ механизъм при молекулните устройства. Това е съвършено нова концептуална идея в молекулното инженерство, която се отличава с много преимущества по отношение на бързодействие и устойчивост на стареене.
Молекулните устройства (сензори, елементи на молекулната електроника, молекулни машини) се разглеждат като перспективни системи за миниатюризация далеч отвъд използваните сега нанотехнологии.
Целта е индивидуални органични молекули да се използват като градивни елементи на бъдещи миниатюрни изчислителни устройства, сензори и роботи в различни области на живота като технологии, биомедицина, екология. Значението на молекулните машини за бъдещи приложения като молекулни роботи в медицината и технологиите намери съществено потвърждение с Нобеловата награда по химия през 2016 г. на Бен Феринга, Жан-Пиер Соваж и сър Фрейзър Стодарт, припомнят от БАН.
Проектът T-Motors, по който работят изследователите, е финансиран по Национална научна програма „Върхови иновации и хора за развитие на европейската наука (Вихрен)“. Ръководител е проф. дхн Людмил Антонов от Института по електроника на Българската академия на науките, а в екипа са включени утвърдени и млади учени от няколко научни организации.
Предизвикателството за изследователите е да създадат молекулен мотор (T-Motor), който работи посредством пренос на протон на далечно разстояния. Българските учени искат да докажат, че в зависимост от механизма на действие е възможно моторът да се задвижва както от светлина, така и от външно електрично поле. Резултатите от тези фундаменталните научни изследвания ще допринесат за развитието на молекулното инженерство и на молекулните машини и ще намерят приложение в дизайна на нови типове сензори, биомедицински роботи и системи за доставка на лекарствени средства в човешкия организъм.
Проф. Людмил Антонов е носител на голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката за 2021 г. и е част от престижната класация на Станфордския университет за 2% учени с най-голямо влияние в световната наука.
Научните му интереси, освен в областта на молекулното инженерство и молекулните машини, са и в областта на молекулната спектроскопия, използвана за бърз недеструктивен контрол на храни, напитки и лекарствени средства и обекти на културното наследство.
